962 г. — Отон I е коронован в Рим, като първия император на Свещената римска империя след почти 40 години; в Германия тази дата се приема за ден на основаването на нацията.

1033 г. — Бургундия се присъединява към Свещената Римска империя.

1536 г. — Испанският конкистадор Педро де Мендоса основава Буенос Айрес.

1568 г. — Открити са Соломоновите острови.

1701 г. — Петър I издава указ за основаване на Балтийския флот.

1709 г. — Случайно минаващ кораб прибира от остров Мас-о-Тера корабокрушенеца Александър Селкирк — първообраз на героя на Даниел Дефо Робинзон Крузо.

1811 г. — Руски заселници основават американския град Форт Рос.

1846 г. — Най-богатите квартали на Пловдив са почти унищожени от пожар.

1848 г. — Мексиканско-американска война: Подписан е договора Гуадалупе Идалго, който слага край на войната, а Мексико отстъпва на САЩ повече от половината от своята територия.

1863 г. — Американският писател Самюъл Клемънс започва да публикува с псевдонима си Марк Твен.

1896 г. — Престолонаследникът на българския трон княз Борис III Търновски приема православието; негов кръстник става руският император Николай II.

1932 г. — Обществото на народите свиква Женевска конференция по разоръжаване с участие на 63 държави.

1940 г. — Военната колегия на Върховния съд на СССР осъжда бившият ръководител на НКВД Николай Ежов на смърт чрез разстрел.

1940 г. — Състои се дебюта на сцена на американския поп-певец Франк Синатра.

1943 г. — Втората световна война: Последните германски военни части в Битката при Сталинград капитулират.

1945 г. — В нощта на 1 срещу 2 февруари са изпълнени смъртните присъди на т.нар. Народен съд, като са разстреляни Богдан Филов и княз Кирил Преславски.

1946 г. — Унгария е обявена за република.

1951 г. — 1 (27) Народно събрание приема нов Наказателен кодекс, копиран от съветското законодателство, станал основа за репресиите през 50-те години.

1971 г. — В иранския град Рамсар е подписана Конвенция за защита на влажните зони.

1982 г. — Сирийската редовна армия започва да бомбардира град Хама, за да потуши избухналото под ръководството на Мюсюлманското братство въстание — загиват между 10 и 25 хил. души (съгласно Амнести Интернешънъл).

1990 г. — В ЮАР е обявена за легална дейността на забранения дотогава Африкански национален конгрес.

2004 г. — Швейцарският тенисист Роджър Федерер става водач в Световната ранглиста по тенис за мъже — позиция, която удържа за рекордните 237 последователни седмици.

Родени на 2 февруари

1495 г. — Бона Сфорца, полска кралица († 1557 г.)

1522 г. — Лодовико Ферари, италиански математик († 1565 г.)

1649 г. — Бенедикт XIII, римски папа († 1730 г.)

1650 г. — Нел Гуин, английска актриса († 1687 г.)

1669 г. — Луи Маршан, френски музикант († 1732 г.)

1700 г. — Йохан Кристоф Готшед, немски писател († 1766 г.)

1754 г. — Шарл Морис дьо Талейран, френски политик († 1838 г.)

1762 г. — Джироламо Крешентини, италиански певец-кастрат († 1846 г.)

1767 г. — Хайнрих Фридрих Линк, германски ботаник († 1850 г.)

1827 г. — Атанас Илиев, български просветен деец († 1927 г.)

1852 г. — Освалд Ахенбах, немски художник († 1905 г.)

1855 г. — Христо Никифоров, български политик († 1918 г.)

1864 г. — Дядо Благо, български детски писател († 1938 г.)

1879 г. — Пано Ангелов, български революционер († 1903 г.)

1879 г. — Стоян Бъчваров, български революционер († 1903 г.)

1882 г. — Джеймс Джойс, ирландски писател († 1941 г.)

1882 г. — Фридрих Долман, немски генерал († 1944 г.)

1889 г. — Жан дьо Латр дьо Тасини, френски маршал († 1952 г.)

1890 г. — Тале Андонов, български революционер († ? г.)

1894 г. — Жорж Папазов, български художник и писател († 1972 г.)

1896 г. — Казимеж Куратовски, полски математик († 1980 г.)

1899 г. — Паула Хайман, немски психиатър († 1982 г.)

1904 г. — Валерий Чкалов, съветски летец († 1938 г.)

1904 г. — Петер Блос, немски психоаналитик († 1997 г.)

1905 г. — Айн Ранд, американски писателка, родена в Русия († 1982 г.)

1911 г. — Александър Бурмов, български историк († 1965 г.)

1917 г. — Димитър Ангелов, български историк († 1996 г.)

1919 г. — Петър Петров, български шахматист († 2005 г.)

1920 г. — Алберт Шац, учен, микробиолог († 2005 г.)

1922 г. — Ефтим Змията, български борец

1922 г. — Стоянка Мутафова, българска актриса

1926 г. — Валери Жискар д'Естен, президент на Франция

1926 г. — Григор Стоичков, български политик

1927 г. — Иван Хаджирачев, български актьор († 1981 г.)

1933 г. — Брана Црънчевич, сръбски писател

1940 г. — Томас Диш, американски писател

1947 г. — Фара Фосет, американска актриса († 2009 г.)

1949 г. — Брент Спайнър, американски актьор

1953 г. — Константин Сиденко, руски офицер

1955 г. — Лешек Енгелкинг, полски писател, критик и преводач

1956 г. — Аднан Октар, турски интелектуалец

1966 г. — Андрей Чесноков, руски тенисист

1969 г. — Валери Карпин, руски футболист

1969 г. — Гошо Гинчев, български футболист

1969 г. — Игор Шалимов, руски футболист

1971 г. — Арли Ховер, испанска актриса

1971 г. — Петко Петков, български футболист

1972 г. — Дана Интернешънъл, израелска поп-певица

1972 г. — Клара Добрев, съпруга на министър-председателя на Унгария

1977 г. — Шакира, колумбийска певица

1978 г. — Бари Фъргюсън, шотландски футболист

1978 г. — Джоел Брюйер, басист и член на групата Thousand Foot Krutch.

1981 г. — Ду Бала, бразилски футболист

1982 г. — Йон Ким, корейска състезателка по голф

1987 г. — Жерар Пике, защитник на Barcelona FC

1990 г. — Боян Табаков, български футболист

1993 г. — Николета Караколева, българска футболистка