Островите по река Дунав се местят от румънски води в български и обратно, без обаче да променят статута си като територии. Според Конвенцията за речната граница между България и Румъния от 1908 г., която е в сила и до днес, границата се определя по талвега - най-дълбоката част на реката. Въпреки че на всеки 10 години трябва да се проверяват промените в талвега от страна на българи и румънци, това не се прави.

Заради силното течение и високите води често се образуват наноси, които оформят нови острови, други изчезват, а трети се изместват или дори разделят на две. Така например остров Комодино преди години е бил цял, а сега скоростта на течението го е разделила на две, като плавателният път минава между двете части. Тъй като в дадения случай фарватерът съвпада с талвега, би трябвало половината остров да е български, а половината румънски. Комодино обаче се води изцяло румънска територия.

Островите, особено в Румъния, се ползват като места за земеделие и дърводобив. Другаде пък се развива ловен туризъм и това ги прави важни територии.