Липсата на прозрачност около това какви средства, как и за какво се харчат показват резултатите от изследване във връзка с разработването на проект за наблюдение и оценка на качеството на фестивалите във Варна. Проучването е направено от специалиста в областта д-р Любомир Кутин, предаде репортер на Moreto.net.

Бившият шеф на общинската културна дирекция работи по проекта от юни до декември 2013 – та година. По време на работата си провежда анкети сред 88 специалисти. Чрез тях той определя нагласите сред заинтерисованите страни. Д-р Кутин подчертава, че изследването няма претенции да бъде представително.

Анкетата обхваща 21 фестивала. Основната част от тях са част от културната програма на общината.

Резултатите от анкетата показват, че като най-престижни се отличават Международният музикален фестивал „Варненско лято“, Международният балетен конкурс и Международният театрален фестивал „Варненско лято“. След тях се нареждат Майският хоров конкурс, Кукленият фестивал, „Любовта е лудост“ и „Златна роза“.

Проучването показва, че една от основните слабости на варненските фестивали е репрезентативният характер, които представят голяма част от събитията. Те не реализират достатъчно нестандартни артистични дейности и не залагат на креативността. Всичко това ги прави клиширани и скучни за аудиторията. Създава се усещане за провинциалност, смята специалистът.

Резултатите от анкетата сочат като проблеми сезонната концентрация на събитията, липсата на система за анализ и контрол, която да дава ясна представа за социалната и икономическа картина, слабата координация между отделните фестивали с други общински дейности, както и невъзможността да се планира в средносрочен или дългосрочен план.

Д-р Кутев отчита като негатив и увеличаването на броя на фестивалите.

Съпоставка на фестивалната картина във Варна и столицата също е част от изследването. Проучването в София е направено сред 25 фестивала. Резултатите показват, че организаторите в морската столица разчитат много повече на финансиране и партньорство от общината, докато в София разчитат по-скоро на частни инициативи и дарители – действия, които са функции на гражданското участие.

Проучването сочи, че във Варна общо около 57 % от финансирането идва от общината, а в столицата общинското финансиране е малко над 30 %.

В морската столица липсва прозрачност и не се води добро аналитично счетоводство на фестивалите. Освен това масово не се отчита работна заплата за разлика от София, където много по-голяма част от разходите отиват за това, заяви д-р Кутев.

Допитването сочи, че и в двата града все още твърде малко се разчита на приходите от билети, а основно се залага на финансирането от друго място.

По време на проучването специалистът се е обърнал към анкетираните фестивали за цифри, които показват какви средства и как ги харчат гостите им извън бюджета. Отговор са дали само част от анкетираните. Подадени са данни за около 60 хил. за ресторанти, 27 хил. за хотели, 10 хил. за сувенири и др.

Д-р Кутин се надява, че изследването му би станало добра основа за създаването на действителна система за наблюдение на фестивалите. Според него тя може да бъде реализирана чрез създаване на регистър, формирането на комисия за оценка и наблюдение със заповед на кмета, включването на анкетьори и консултанти, които ще подпомогнат събирането на информация с наблюдение. Въпросникът може да бъде попълван от организаторите с включването на събитието в културния календар на града.