- Ивайло, довечера започва четвърти сезон на “Под прикритие”. Научихте ли се вече да падате, без да ви боли, когато ви удрят?

- Да, това е важна част от професията. Затова, когато имам време, ходя на каскадьорски тренировки. Заради графика по време на снимките обаче невинаги успявам да отида на занятия.

При каскадьорството един удар, за да бъде ефектен, е много важен ъгълът на камерата. А актьорът трябва да знае как да поеме удара, за да не изглежда фалшиво. Това е едно от нещата, които се учат и са част от професията.

Другото са гримьорите, които имаме в “Под прикритие”. Те вече са работили за някои от най-добрите филми, снимани в България. И се справят прекрасно, когато трябва да сме насинени (смее се).

- Страх ли ви е, когато някоя кола се взриви?

- Екипът гледа всички взривове да стават така, че никой да не пострада наистина.

Каскадьорският екип, който ни помага, е много голям - мисля, че са над 20 души. Все пак непрекъснато има екшън и опасни ситуации. За мен са викали дубльор за сцени, в които участвам и има повече... динамика. Но аз първо пробвам сам и ако се получи, го правя. В противен случай - викаме дубльор. В една от сериите преди имаше голяма гонитба. Трябваше да прескачам стена, високи огради, страшна работа. Отначало беше предвидено да го направи каскадьор. После реших аз да пробвам, макар и по-бавно. И минах през цялото трасе, без да пострадам...

- Вече ще бъдете без прикритие. Страх ли ви е от лошите?

- След като вече не е под прикритие, героят ми вече ще има по-явна власт. Когато си под прикритие, не трябва да си рязък, за да не се издадеш, а и да не те изхвърлят от групата.

- Да не изземете позицията на инспектор Попов?

- А, не! Владо Пенев няма изместване (смее се).По-скоро моят герой е човекът, който познава улицата, докато другите полицаи знаят как се действа според закона. Моят герой е бунтарят. Истината е, че след като той вече няма да е внедрен сред лошите, ще се появи друг човек под прикритие. Повече не мога да издам, но хората могат да гледат сериала по БНТ още в неделя вечер.

- Ченгето Мартин не е ли малко самотно?

- Една жена вече се появи в неговия живот в края на третия сезон. Тоймай не обръща сериозно внимание на връзките си, защото е много отдаден на своята работа. Но когато се влюби, наистина е сериозно. И в този смисъл - има и такава нишка, заложена в четвърти сезон.

- И няма да е вечно сам?

- Не, идва време, в което ще си има гадже. Той желае да бъде сериозно, но отсрещната страна реагира по неочакван за него начин.

- Какво ще стане, ако сценаристите решат, че вашият герой също трябва да умре - ще си търсите друг сериал без убийства или ще се затворите вкъщи, за да си поплачете?

- Това е роля - човек я играе и след това продължава напред. Ако сюжетът изисква моят герой да бъде убит, няма да ме притесни, нито ще плача за Мартин. Това не е сапунка като “Дързост и красота”, където всички живеят вечно. Ето, в трети сезон видяхме как и при лошите, и при полицаите имаше много жертви. Така че няма да се изненадам, ако ме убият и мен. Но няма да се случи в четвърти сезон!

- В сериала се появяват млади ваши колеги - Явор Бахаров и Бойко Кръстанов, които вече си имат почитатели, защото са познати и от други сериали и филми. Не ви ли притеснява, че зрителското любопитство ще се отклони от вас?

- Според мен това ще увеличи качеството на сериала. Те са стойностни момчета, които не само имат опит, но имат и излъчване за персонажите, за които са избрани. Не виждам съревнование, нищо няма да ми откраднат. Има хора, които харесват тях, други, които харесват мен, има и такива, които ни харесват и тримата.

(Малко преди това сервитьорката в заведението, където говорим, идва, за да вземе поръчката, при което веднага казва “Ааааа!”, след като разпознава Ивайло Захариев.)

- Чувствате ли се като секс символ?

- Ааа, не. Това не е в моите мисли. Ако някой ме определя така - окей.

- Имате ли повече фенки напоследък? Преследват ли ви във фейсбук или само въздишат, като ви видят наблизо или по телефона?

- Приятно ми е да се запознавам с хора, които харесват работата ми. Но се опитвам това да не ми влияе. И засега успявам да опазя телефона си сух (смее се).

- Съпругата ви Миряна не ревнува ли от толкова млади и красиви жени край вас?

- Тя знае, че това е част от работата ми. Ако не съм известен, значи нещо ми куца. Понякога, когато се разхождаме двамата и някой ме разпознае, я моли да ни снима с него. Тя разбира, че всичко е игра.

- Преди време тренирахте бокс. Слагате ли още ръкавиците?

- Не, вече нямам време. Иначе вкъщи имам тераса, която ползвам за тренировки. Не искам да отпусна коремчето.

Много обичаме и да излизаме навън от София, сред природата, с Миряна обожаваме планините. Не си поставяме норматив - 3 часа до Черни връх, просто обичаме да се разхождаме. Всичко е за удоволствие.

- Имали ли сте си работа досега с ченгета - заради превишена скорост или заради откраднат мобилен телефон?

- Не, за щастие не е имало причина да ме спират за лудо шофиране. Но, особено в началото на снимките за сериала, много съм си говорил с "колегите" полицаи. Интересно е, че казват,че всичко във филма е както при тях в живота. Само че добавят още нещо: "Ако можехме и така да ги хващаме като във филма, щеше да е прекрасно!".

- Вие сте евангелист. Има ли вътрешна борба с лошите герои, в които трябва да се превъплъщавате?

- Ами, случвало ми се е дали в "Под прикритие", дали в някой друг филм, моят герой да направи нещо, което аз като човек не бих направил. Но ми харесва именно това - да покажа, че всеки, независимо дали прави грешен избор или не, остава човек. Имайки и доброто, и лошото в себе си, един герой е реалистичен. А и е интересно и чисто актьорски, провокативно е да направиш образ, различен от теб.

- Добрите момчета отиват в рая, а лошите където си искат. Вие от кой отбор сте?

- Ами, не съм от отбора, който вярва в тази мисъл (смее се).Моята представа за рая вероятно е по-различна, по-апетитна, отколкото на другите хора. Няма нищо общо с ходене по облаците и свирене на арфа.

- А какъв е вашият рай?

- Нещо невиждано, най-доброто, но умножено по 10 пъти. Поне такава е моята надежда - Бог да ни даде много повече, отколкото очакваме. Истината е, че никой не се е върнал от рая, за да разкаже, нали?!

- Как човек като вас се вписва в светския живот, който трябва да водят артистите?

- Не съм голям фен на нощните купони. Домошар съм. Е, когато има събитие с колеги - излизам. Но не съм човек, който задължително всеки петък и събота е на бар. Имаме традиция с най-близките си приятели да се събираме в неделя на обяд. В хубаво време задължително излизаме на разходка със сина ми Филип в парка.

- Свикнахте ли вече със задълженията на бащата?

- О, прекрасно чувство. Точно сега Филип щъка навсякъде. Държи ни само за една ръка и всеки миг ще проходи сам.

- И тогава може да се появи бебе и в "Под прикритие"...

- О, там не! Но пък може да го предложим на някоя кастинг агенция - за реклами например. Но, истината е, че не бих го пробутвал задължително да застава под прожекторите.

- По-лесно ли е да забавляваш едно хлапе, когато си актьор и знаеш как се прави пантомима?

- Не знам какво е обратното, но е голямо удоволствие да си играем заедно. Вечер задължително го къпя аз. Имаме си наши песнички, някои ги измислям в движение, други си спомням от моето детство. Виждам го как на някои конкретни думи винаги реагира и се усмихва. Това човек да бъде родител... Няма нищо по-ценно да помогнеш на едно същество да порасне и намери себе си.

- Имате ли планове за братче или сестриче?

- Имаме, но всичко по реда си. С моята съпруга искаме да имаме голямо семейство, но всичко е въпрос на бъдеще.

- Кой готви вкъщи?

- Тя. Миряна обича да експериментира и никога не знам как се казва манджата, но винаги й се получава много вкусна. Открила е пътя не само към сърцето, ами и към стомаха ми (смее се).

- Още ли оцелявате без телевизор вкъщи?

- О, да, много е добре. Гледаме това, което ни интересува, онлайн. Телевизорът като вещ не е необходим. Телевизията просто продължава в интернет.

- А как разбирате какво се случва в парламента, за да знаете дали да протестирате? Следите ли депутатите?

- Да, изкъсо.

- Защо протестите позатихнаха според вас? Вие бяхте едно от известните лица, които излизаха на жълтите павета.

- Заради времето. Студено е, а и човек се уморява от тази нечуваемост от страна на политиците. При всички положения обаче смятам, че няма да изкарат мандата си. Според мен чакат някакво стълкновение от страна на протестиращите, за да подадат оставка. Не вярвам, че след това животът ще стане прекрасен само с едно щракане на пръсти. Просто трябва сами да го изградим. И трябва да имаме шанс за това!

Визитка

Роден е през 1984 година в София.

Завършва НАТФИЗ през 2007 г., в класа на проф. Атанас Атанасов.

В момента е актьор на свободна практика.

Дебютът си на екрана прави с филма “Номер 1” продуциран от БНТ.

Изпълнява ролята на ченгето Мартин в “Под прикритие”.

Женен, има син.