Събития

1582 г. — Русия предава Ливония и Естония на Полша, с което губи излаз на Балтийско море.

1759 г. — Открит е Британският музей.

1878 г. — Освободен е гр. Пловдив

1892 г. — Джеймс Нейсмит публикува правилата на баскетбола.

1908 г. — Основан е италианският АС Бари.

1919 г. — Игнаций Падеревски става министър-председател на Полша.

1919 г. — Роза Люксембург и Карл Либкнехт, двама от най-известните социалисти в Германия, са заловени и след неколкочасови инквизиции са разстреляни от Фрайкорпс.

1925 г. — В експлоатация влиза най-голямата административна сграда в света, Пентагонът.

1951 г. — Илзе Кох, съпругата на коменданта на концлагера Бухенвалд, е осъдена на доживотен затвор в съд в Западна Германия.

1969 г. — СССР изстрелва космическия кораб Союз 5.

1970 г. — Муамар ал-Кадафи е провъзгласен за водач на Либия.

1970 г. — Биафра се предава след 32-месечна борба за независимост от Нигерия.

1975 г. — Ангола получава своята независимост от Португалия.

1983 г. — Започва да функционира АЕЦ Кръшко.

1991 г. — Срокът на ООН за изтегляне на иракските войски от Кувейт изтича и така започва подготовката за започването на Операция Пустинна буря.

1992 г. — Международната общност признава независимостта на Словения и Хърватия от Социалистическата федеративна република Югославия.

2001 г. — В Интернет стартира Уикипедия, виртуална енциклопедия със свободно Уики съдържание.

2006 г. — Йеле Клаасен става световен шампион по дартс.

Родени

1432 г. — Афонсу V, крал на Португалия († 1481 г.)

1622 г. — Жан-Батист Молиер, френски драматург и актьор († 1673 г.)

1724 г. — Пьотър Румянцев, руски граф и генерал († 1796 г.)

1795 г. — Александър Грибоедов, руски драматург († 1829 г.)

1809 г. — Пиер-Жозеф Прудон, френски философ - анархист († 1865 г.)

1828 г. — Димитро Папазоглу, български предприемач († 1902 г.)

1842 г. — Йозеф Бройер, австрийски психиатър († 1925 г.)

1843 г. — Архимандрит Теофилакт, български духовник и политик

1850 г. — Михай Еминеску, румънски поет († 1889 г.)

1850 г. — София Ковалевска, руска математичка, писателка и публицистка († 1891 г.)

1866 г. — Натан Сьодерблум, шведски духовник — икуменист, Нобелов лауреат през 1930 г. († 1931 г.)

1868 г. — Евтим Спространов, български просветен и обществен деец († 1931 г.)

1871 г. — Йордан Венедиков, български генерал († 1957 г.)

1875 г. — Войдан Чернодрински, български театрален деец и писател († 1951 г.)

1883 г. — Власи Власковски, български политик († 1959 г.)

1884 г. — Георги Манев, български физик († 1965 г.)

1891 г. — Осип Манделщам, руски поет и преводач († 1938 г.)

1892 г. — Уилям Бюдайн, американски режисьор († 1970 г.)

1895 г. — Гео Милев, български поет († 1925 г.)

1897 г. — Георги Дреников, командващ Въздушни войски († 1980 г.)

1902 г. — Сауд бин Абдул Азис, крал на Саудитска Арабия († 1969 г.)

1906 г. — Аристотел Онасис, гръцки корабен магнат († 1975 г.)

1913 г. — Лойд Бриджис, американски актьор († 1998 г.)

1917 г. — Василий Петров, съветски маршал

1918 г. — Гамал Абдел Насър, президент на Египет († 1970 г.)

1923 г. — Янко Керемидчиев, български историк

1929 г. — Мартин Лутър Кинг, афро-американски борец за граждански права, Нобелов лауреат през 1964 († 1968 г.)

1935 г. — Делчо Лулчев, български инженер

1935 г. — Робърт Силвърбърг, американски писател

1958 г. — Борис Тадич, президент на Сърбия

1959 г. — Пийт Треуавас, британски рокмузикант

1966 г. — Владислав Кацарски, български журналист

1968 г. — Иняки Урдангарин, испанска кралска особа

1970 г. — Даниел Боримиров, български футболист

1970 г. — Росица Ангелова, българска поетеса

1975 г. — Мери Пиърс, френска тенисистка

1976 г. — Татяна Петкова, незряща състезателка по маратонско бягане

1976 г. — Флорентин Петре, румънски футболист

1979 г. — Мартин Петров, български футболист

1981 г. — Бианка Гуачеро, италианска актриса