Орден "Стара планина" първа степен с мечове и указ № 454 от 20.12.2012 на Президента на Република България за награждаване посмъртно на капитан I ранг Димитър Добрев Добрев са избрани за експонат на месеца във Военноморския музей.

Отличието се връчва за изключително големите заслуги на морския офицер към страната ни при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война и за проявено новаторство и военно майсторство. То бе предадено за съхранение във Военноморския музей на специална церемония в края на месец декември.

Капитан І ранг Димитър Добрев

Капитан І ранг Димитър Добрев Добрев е роден на 12 февруари 1868 г. в град Русе. След като завършва основното си образование през 1878 г., той е изпратен да учи като стипендиант на Славянския комитет в Московската реална гимназия, която завършва през 1883 г. и постъпва като юнкер във Военното училище в град София. Като доброволец участва в Сръбско-българската война (1885) и е награден с войнишки кръст "За храброст" - IV степен. На 1 януари 1889 г. е произведен в първо офицерско звание “подпоручик” и постъпва на служба във Флотилията и Морската част в град Русе, където активно работи за изграждането и развитието на българския военен флот. През 1896-1897 г. Димитър Добрев следва и завършва успешно Кралското торпедно училище в град Пола в Австро-Унгария, като става водещ специалист по най-новото за времето си морско оръжие - торпедното.

През 1901 г. Д. Добрев получава руския орден „Света Ана” – ІІІ степен. Две години по-късно е изпратен на специализация в Артилерийския офицерски клас в Кронщад - Русия. С избухването на Руско-японската война през 1904 г. постъпва като доброволец във Втората тихоокеанска ескадра на Руския флот. Участва в прехода на ескадрата и в боя при о. Цушима, където натрупва богат боен опит под флага на контраадмирал Зинови Рожественски. Награден е с руския орден „Св. Владимир” - ІV степен и с българския „Св. Александър” - ІV степен с мечове.

След завръщането си в България Д. Добрев става последователно началник на Морското училище (1906-1908), началник на Морската минна отбрана (1908-1910) и командир на крайцера "Надежда" (1910). През 1911 г. е уволнен от флота със звание капитан ІІ ранг. С началото на Балканската война (1912-1913) е мобилизиран като комендант на Варненския укрепен пункт, а в последствие командир на отряд кораби в състав крайцера „Надежда” и миноносците „Летящи”, „Храбри”, „Шумни”, „Строги”, „Дръзки” и „Смели”. Под негово командване отрядът започва усилена бойна подготовка и активна плавателна дейност. Основна цел на отряда са транспортните кораби, извършващи превози за турската армия.

В първите часове на 8 ноември 1912 г. отрядът в състав миноносците „Летящи”, „ Смели”, „ Строги” и „ Дръзки”, под командването на капитан ІІ ранг Д. Добрев, се натъква на дозорните кораби охраняващи турските морски превози. При завързалия се морски бой успешно е торпилиран и тежко повреден турския крайцер „Хамидие”. Тази морска победа на българския флот над многократно превъзхождащ го противник е от особено значение, тъй като не само нанася морален удар върху по-силния противник, но и в значителна степен парализира опитите му да бомбардира българското крайбрежие през оставащите месеци на войната, затруднява доставките за турската армия и съдейства за успешните действия на българската армия. В българската история тази атака се смята за най-забележителната военна победа на българския флот за цялата му история. За успешната атака на „Хамидие” Д. Добрев е награден с военен орден „За храброст” - ІІІ степен.

Капитан І ранг Д. Добрев умира на 11.04.1944 г. в град Велико Търново. Погребан е във Варна, близо до морето, с което е свързал навеки живота си.