Бездомникът Стойчо Николов, за когото в края на октомври бе подета медийна и интернет кампания в социалните мрежи, отново бе намерен от варненци на обичайната му пейка в старите гробища на Варна. „За съжаление днес имах неудоволствието да го видя отново с чашка пред себе си, седнал на същите пейки пред гробищата. Бях толкова шокирана, че не събрах кураж да го попитам какво се е случило“, пише нашата редовна читателка Невена Иванова.

Възрастният мъж, останал по стечение на обстоятелствата без дом, без лични документи, без здравна помощ, бе настанен от община Варна в местния приют за безпризорни в началото на ноември. „Стойчо все още си живее в приюта, който е в двора на Социално учебно-професионалния център „Анастасия д-р Железкова“, коментира шефът на Регионалната агенция за социално подпомагане Адриана Григорова. Тя обясни, че всички настанени в центъра бездомни хора са свободни да излизат през деня, така че няма нищо необичайно в това, че и Стойчо може денем да бъде забелязан на обичайното му място - на пейката пред старите гробища. „Лично разговарях с управителя на СУПЦ-то, който ме увери, че бездомникът всяка вечер се прибира в приюта да нощува“, допълни Григорова. Социални служители припомнят, че хората, които от години се скитат по улиците, като цяло изчакват до последния момент да се настанят в приюта и го напускат при първа възможност – щом температурите се вдигнат. „Това е начин на живот“, допълват експерти. Разбира се, това не е поголовно правило – всеки случай е индивидуален, тъй като съдбите и обстоятелствата, оставили хората без дом, са различни.

Случаят „Стойчо“, за когото все още е отворена фейсбук страницата под наслов „Да спасим Стойчо, оставен от държавата да умре“, предстои да намери своето решение през следващите месеци. В процедура са издаването на лични документи и ТЕЛК на мъжа, за да му се възстановят социалните и здравноосигурителни права, както и да се търси трайно решение за неговото настаняване в специализирано заведение. Трудността обаче е във факта, че у нас подобни институции са малко на брой, местата са заети, а близките на изпадналите в беда възрастни най-често отказват да помогнат, като поемат грижата за тях, обясняват още социалните работници.