В България кръстихме отишлата си 2013-а година на протестите, но и в Турция протестите не са спирали. Когато изглеждаше, че премиерът Ердоган все пак успешно се е справил с протестите заради плановете за застрояване на парка “Гези”, в края на годината Турция навлезе в нова криза. На 17 декември бяха арестувани над 50 души за корупция, включително и синове на трима министри. Разследването стигна и до един от синовете на Ердоган, който ръководи фондация, но я ръководи по-скоро като стопанско предприятие, отколкото като хуманитарна организация.

На 27 декември десет министри бяха сменени, а демонстрациите срещу Ердоган и неговото правителство добиха нов импулс.

Според повечето наблюдатели на турския политически живот става дума за банална борба за власт. Като цяло анализаторите са на мнение, че Ердоган е настъпил интересите на братството на влиятелния духовник Фетхуллах Гюлен, с когото доскоро бяха съюзници. Ердоган обаче ограничи дейността на т.нар. читални на Гюлен, които му носят не само финансов ресурс, но и възпитават множество последователи - и братството му стана враг.

Самият Ердоган даде доказателства, че вярва в това обяснение.

“Ние поискахме хората, които се движим в една и съща посока, да не се нападаме взаимно. Те обаче изкараха на преден план частните си обществени читални, започнаха с тях и вижте докъде стигнаха. Сегашните събития напълно са продължение на процеса за запазване на статута на тези частни обществени читални”, каза той.

Ердоган се придържа към прости и ясни обяснения; той е политик, а не мислител.

За него всичко това е заговор срещу възхода на Турция – или поне така говори публично.

Факт е, че за 11 години под ръководството на Ердоган Турция стана 17-ата икономическа сила в света и следва възходяща линия на развитие. Страната все повече демонстрира амбициите си да бъде самостоятелен играч, нещо като Иран, но по-силен икономически и с по-естествени претенции да бъде лидер на мюсюлманския свят.

Напълно е възможно перспективата за една все по-ислямизираща се Турция да тревожи както Европа, така и Америка. Разбираемо е и че великите сили няма просто да гледат какво се случва край Босфора. Никога не са го правили.

Но от друга страна пък не се вижда кой знае каква идеологическа или друга някаква съществена разлика между философиите на Ердоган и Фетхуллах Гюлен. Даже привържениците на втория изглеждат малко по-религиозни и консервативни.

Така че да се бутнат един ислямисти, за да се сложат на тяхно място други ислямисти, не изглежда много логично действие.

Но много често в политиката явната логика не е на почит.

В един по-друг аспект, като се абстрахираме от конспирациите, сътресенията в Турция са добър пример, че власт, която няма естествени корективи и разчита на субективна воля и самоограничения, рано или късно се самозабравя.

Това може да се види, даже още по-отчетливо, и в България, където комунистическата върхушка не е слизала от властта вече 70 години и доволно се е ояла. Много повече, отколкото Ердогановците в Турция.

И докато в Турция все пак могат да сменят Ердоган и вероятно ще го направят, ние сякаш сме обречени да избираме между едни комунисти и други комунисти.

Това е разликата.