45 г. пр.н.е. — Юлианският календар влиза в сила за първи път.

404 г. — Състои се последният известен гладиаторски бой в Рим.

630 г. — Пророкът Мохамед се запътва с армия към Мека, която ще завладее без да пролее капка кръв.

990 г. — Киевска Рус приема Юлианския календар.

1259 г. — Михаил VIII Палеолог е обявен за съимператор на Никея със своя подопечник Йоан IV Ласкарис.

1438 г. — Алберт II е коронован за крал на Унгария.

1502 г. — Откриване на залива Гуанабара, на брега на който е разположен град Рио де Жанейро от португалския мореплавател Педро Алвариш Кабрал.

1583 г. — Първи ден от Григорианския календар в Холандия и Фландрия.

1622 г. — Папската канцелария приема 1 януари за начало на годината (дотогава начало на годината е 25 март).

1700 г. — В Русия е въведен Юлианския календар.

1739 г. — Откриване на остров Буве в южната част на Атлантическия океан от френския мореплавател Жан Батист Шарл Буве дьо Лозие.

1801 г. — Италианският астроном Джузепе Пиаци открива 1 Церера — най-големия астероид в Слънчевата система.

1801 г. — Влиза в сила съюзът между Великобритания и Ирландия, създава се Обединеното кралство.

1804 г. — Хаити става независима държава (денят се чества като национален празник).

1829 г. — Английските изследователи Чалз Стерт и Хамилтън Юм, откриват притока на р. Дарлинг, Боган, а след това и самата р. Дарлинг.

1901 г. — Нигерия става британски протекторат.

1901 г. — Създаден е Австралийския съюз.

1903 г. — Крал Едуард VII е провъзгласен за император на Индия.

1905 г. — Официално е открита Транссибирската магистрала.

1908 г. — Щатът Джорджия в САЩ налага забрана на алкохола.

1909 г. — За първи път започва изплащането на пенсия във Великобритания.

1912 г. — Китай става република с първи президент Сун Ятсен.

1919 г. — В рамките на СССР е образувана Белоруска ССР.

1925 г. — В Норвегия столицата Християния е преименувана на Осло.

1925 г. — Американският астроном Едуин Хъбъл обявява откриването на галактики извън Млечния път.

1935 г. — Италианските колонии Киренайка, Триполи и Феззан приемат името Либия.

1946 г. — Император Хирохито се отказва от божествеността си.

1947 г. — Британската и американската окупационна зона в Германия, след Втората световна война се обединяват в Бизония, която по-късно става Федерална република Германия.

1948 г. — Влиза в сила Общото споразумение за тарифите и търговията (ГАТТ), чиято цел е либерализация на международната търговия.

1948 г. — Британските железопътни линии са национализирани.

1948 г. — Влиза в сила Новата Конституция на Италия, след проведен референдум за монархията.

1956 г. — Судан придобива независимост от Египет и Обединеното кралство (денят се чества като национален празник).

1960 г. — Провъзгласена е независима Република Камерун.

1962 г. — Западна Самоа придобива независимост от Нова Зеландия.

1966 г. — След преврат, Жан-Бедел Бокаса взима властта в Централноафриканската република.

1970 г. — Възрастта за пълнолетие в Англия е намалена от 21 на 18 години.

1971 г. — Основан е френският Университет Пантеон-Асас.

1973 г. — Обединеното кралство, Дания и Ирландия се присъединяват към Европейския съюз.

1974 г. — Голда Меир е преизбрана за министър-председател на Израел.

1981 г. — Гърция се присъединява към Европейската икономическа общност.

1982 г. — В новогодишното си обръщение папа Йоан-Павел II казва, че думата солидарност (намек за профсъюза „Солидарност“) говори за великите усилия, които са положили хората на труда.

1986 г. — Испания и Португалия се присъединяват към Европейския съюз.

1993 г. — Чехословакия е преобразувана в две независими държави — Чешка република и Словакия.

1994 г. — Създадена е Европейската икономическа зона.

1995 г. — Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към Европейския съюз.

1995 г. — Създадена е Световната търговска организация (СТО).

1998 г. — Създадена е Европейската централна банка.

1999 г. — Появява се официално еврото.

2002 г. — Еврото става официална валута в дванадесет страни членки на Европейския съюз.

2003 г. — Отпада държавно установения монопол в българските телекомуникации.

2007 г. — Разширяване на ЕС:

2007 г. — България и Румъния се присъединяват към Европейския съюз.

2007 г. — Българският, румънският и ирландският език стават официални езици на Европейския съюз, заедно с още 20 езика.

2007 г. — Словения става тринадесетата страна, която въвежда еврото.

2007 г. — Ангола се присъединява към ОПЕК.

2009 г. — Словакия се присъединява към еврозоната.

Родени на 1 януари

1431 г. — Александър VI, римски папа († 1503 г.)

1449 г. — Лоренцо Медичи, италиански политик и меценат († 1492 г.)

1467 г. — Зигмунт I Стари, полски крал и велик литовски княз († 1548 г.)

1484 г. — Улрих Цвингли, деятел на реформацията в Швейцария († 1525 г.)

1614 г. — Джон Уилкинс, английски духовник и учен († 1672 г.)

1618 г. — Бартоломе Естебан Мурильо, испански художник († 1682 г.)

1774 г. — Андре Мари Констан Дюмерил, френски лекар и зоолог, професор по анатомия († 1860 г.)

1823 г. — Шандор Петьофи, унгарски поет и революционер († 1849 г.)

1840 г. — Данаил Попов, български революционер († 1909 г.)

1845 г. — Васил Петлешков, български революционер († 1876 г.)

1851 г. — Тодор Каблешков, български революционер († 1876 г.)

1852 г. — Жозеф-Елиезер Берние, канадски арктически изследовател († 1934 г.)

1853 г. — Федор Гершелман, руски офицер († 1927 г.)

1854 г. — Джеймс Джордж Фрейзър, британски антрополог († 1941 г.)

1856 г. — Царевна Миладинова, българска просветна деятелка († 1934 г.)

1863 г. — Любомир Милетич, български филолог († 1937 г.)

1863 г. — Пиер дьо Кубертен, възродил Олимпийските игри († 1937 г.)

1866 г. — Константин Венедиков, български генерал († 1933 г.)

1870 г. — Йосиф Великотърновски, български духовник († 1918 г.)

1872 г. — Иван Далкалъчев, български революционер († 1931 г.)

1874 г. — Атанасиос Минопулос, гръцки андартски капитан († 1962 г.)

1874 г. — Франк Нокс, американски политик († 1944 г.)

1877 г. — Иван Клинчаров, български обществен деец, публицист, литературен критик и преводач († 1942 г.)

1878 г. — Пейо Яворов, български поет и драматург († 1914 г.)

1879 г. — Ърнест Джоунс, уелски невролог и психоаналитик († 1958 г.)

1882 г. — Иван Антонов, български революционер и духовник († 1928 г.)

1884 г. — Хосе Пинеда, испански футболен треньор († ? г.)

1886 г. — Карекин Нъждех, арменски революционер и военен († 1955 г.)

1887 г. — Вилхелм Канарис, германски генерал († 1945 г.)

1887 г. — Георги Машев, български художник († 1946 г.)

1889 г. — Николай Райнов, български писател († 1954 г.)

1893 г. — Георги Стаматов, български актьор († 1965 г.)

1895 г. — Едгар Хувър, американски криминалист, директор на ФБР († 1972 г.)

1896 г. — Кирил Цонев, български художник († 1961 г.)

1898 г. — Ламар, български поет и писател († 1974 г.)

1906 г. — Васил Бакърджиев, български кинорежисьор († 1980 г.)

1907 г. — Арналдо Расковски, аржентински лекар († 1995 г.)

1907 г. — Леонид Брежнев, съветски ръководител († 1982 г.)

1909 г. — Бари Голдуотър, американски политик († 1998 г.)

1913 г. — Седат Алп, турски археолог († 2006 г.)

1913 г. — Шек Кин, китайски актьор († 2009 г.)

1915 г. — Бранко Чопич, югославски писател († 1984 г.)

1919 г. — Джеръм Дейвид Селинджър, американски писател († 2010 г.)

1920 г. — Елпида Караманди, комунистическа партизанка († 1942 г.)

1923 г. — Въло Радев, български режисьор († 2001 г.)

1927 г. — Върнън Смит, професор по икономика

1927 г. — Морис Бежар, френски балетист и хореограф († 2007 г.)

1931 г. — Първан Стефанов, български поет, преводач и драматург

1932 г. — Димитри Иванов, български журналист

1932 г. — Иван Кирков, български художник († 2010 г.)

1938 г. — Жимакс, италиански автомобилен състезател

1944 г. — Омар ал-Башир, президент на Судан

1945 г. — Джеки Икс, бивш пилот от Формула 1

1946 г. — Гювен Хокна, турска актриса

1950 г. — Пламен Масларов, български режисьор († 2010 г.)

1952 г. — Миле Китич, босненски певец

1954 г. — Ричард Гибсън, британски актьор

1959 г. — Абдул Мохманд, първият афганистански космонавт

1959 г. — Мишел Онфре, френски философ

1960 г. — Алексей Въжманавин, руски шахматист († 2000 г.)

1963 г. — Дражен Ладич, хърватски футболист

1965 г. — Иван Кръстев, български политолог

1966 г. — Ивица Дачич, министър-председател на Сърбия

1968 г. — Давор Шукер, хърватски футболист

1970 г. — Христо Бонин, български артист

1972 г. — Лилиан Тюрам, френски футболист

1974 г. — Хамилтон Рикард, колумбийски футболист

1979 г. — Мохамед Хомос, египетски футболист

1982 г. — Давид Налбандиян, аржентински тенисист

1984 г. — Паоло Гереро, перуански футболист

1986 г. — Колин Морган, ирландски актьор