Варна държи рекорда с кметовете, които я управляваха тази година. Всъщност поредицата от рокади в менажирането на морската столица я постави дълго време в ситуация на кораб без капитан, пише в."Стандарт".

Имаше период, в който варненци вместо да си кажат "добро утро" сутрин, се питаха кой е днес кмет на града. Бившият градоначалник Кирил Йорданов, чието управление беляза близо три мандата и половина, хвърли оставка на 6 март под натиска на февруарската революция и смъртта на Пламен Горанов. И след това се започна с "иди ми, дойди ми" на неговите заместници. А юристите на общината си биеха главите с всеки казус, който отиваше в съда и се връщаше за изпълнение при тях.

Общинарите избраха първо за временно изпълняващ длъжността доц. Христо Бозов, но герберите в местния парламент го събориха от власт. "Ние сме християни, замислете се и за това. Не гледайте само властта и келепира", призова от трибуната тогава, без да бъде чут, доц. Бозов. Кмет стана близкият до ГЕРБ заместник по европейските проекти арх. Димитър Николов, но за кратко, защото Административният съд отмени избора и възстанови предшественика му. Доц. Бозов уволни архитекта, но се впусна в надпреварата за кметския вот и излезе в отпуск. Тогава изгря звездата на последния кмет от времето на соца Богдан Караденчев, който отговаряше за инфраструктурата при управлението на Кирил Йорданов. Врял и кипял в общинските дела, 70-годишният Караденчев организира частичния местен вот за 30 юни и втория му тур. И докато Варна беше нажежена от предизборни страсти между лагерите на двата основни опонента за кметския пост Иван Портних и Христо Бозов, той асфалтира основния булевард "Владислав Варненчик и се вълнуваше най-много от цъфтящите рози край него. Последният кмет, който управляваше Варна преди промените от 1989 г., остана и единственият представител на екипа на Кирил Йорданов в общинската администрация на новоизбрания градоначалник Иван Портних. До късна есен, когато беше освободен и излезе най-после в пенсия.