2013 година наистина бе успешна за служителите на Темида в морската столица. Няколко знакови дела бяха приключени в изключително бързи срокове, въпреки прекалената натовареност на юристите. Малко преди края на календарната година те се събраха в сдружение, подкрепени от цялата варненска общественост, с едно-единствено искане – обещаната от няколко правителства нова сграда за Съдебна палата най-накрая да бъде построена.

През 2013 година почина дългогодишният ръководител на Варненския апелативен съд Виолета Бояджиева. Колегите й трудно понесоха загубата й. Нейното място зае друг съдия - Мара Христова – Христанова, която бе зам.-председател на апелативния съд във Варна и ръководител на търговското отделение.

Варна е вторият по натовареност съдебен район в страната, има общо 9 съдилища и прокуратури, в които работят повече от 1000 съдии, прокурори, съдебни служители. През последните години магистратите и съдебната администрация работят при изключително тежки материални условия - в 5 различни сгради, пригодени за работа на институциите и разположени в различни части на града. Въпреки това работата на районния, окръжния, апелативния и административния съд във Варна през последните години винаги е била оценявана като изключително професионална, а съответните съдилища са сред първенците в родното съдопроизводство.

Едно от знаковите дела, което ще остави трайна диря в родното правораздаване, е станалото популярно като делото „Лора“. Става въпрос за процеса срещу моторджията Диян Станчев, който на 17 юли 2011 г. премаза на пешеходна пътека с мотора си 20-годишната Лора Казанлиева. Делото обикаля дълго време по съдебните инстанции, след като майката на убитото момиче и още десетина почернени родители като нея, изгубили децата си в катастрофи, направиха всичко по силите си убийците на пътя да не се разминават с условни присъди. В крайна сметка след няколко връщания от инстанция на инстанция Диян получи 2-годишна ефективна присъда, която трябва да излежи в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален общ режим. Съдът отне книжката му за 4 години.



Друг случай, който потресе Варна с необяснимата агресия срещу млади хора

– зверският побой над студентите от Военноморското училище, също приключи на първа инстанция с присъди. 17 години затвор за Васил Петров и 16 години лишаване от свобода за Антон Истатков е наказанието, което Варненският окръжен съд им наложи заради опита умишлено да умъртвят Манол Марков вечерта на 21 март 2011 година. Първата съдебна инстанция призна вината на Васил Петров за още две тежки престъпления - за причинените средни телесни повреди на Георги Иванов и на Михаил Михалев. Студентите от Морското училище не отговорили на първоначалната враждебност на подсъдимите. По-късно Петров и Истатков се върнали да търсят младежите и разбрали в каква посока се оттеглили. Настигнали ги и с предварително приготвена бухалка се нахвърлили върху момчетата. Побоят бил брутален и продължителен. Експертите са категорични, че най-тежко пострадалият бил Манол - със счупване на черепа, с разкъсно-контузна рана на главата, с контузия на мозъка, с остър хематом на твърдата мозъчна обвивка и с десетки още наранявания по главата и тялото. Само спешната помощ е спасила живота на младежа. Двамата му състуденти Васил и Георги са били с натрошени челюсти, избити зъби и други травми по главите.

Служителите на Темида пожалиха манекенка, която отне живота на двама души и остави децата им сираци само защото самата тя била самотна майка и нямало кой да се грижи са нейното дете. 29-годишната софиянка Емилия Нанева била зад волана на товарна тойота, започнала неправилно изпреварване с бясна скорост, не успяла да овладее автомобила и се забила в киа сийд с полска регистрация. От удара навлязла в лентата за насрещно движение и ударила варненски ситроен. При сблъсъка намясто загина 38-годишният Младен Кънев, който карал ситроена. Умира и 39-годишната му спътничка, която е служителка във фирмата на Кънев. Виновната за смъртта на двамата се отървала само с фрактура на ломбален прешлен и натъртвания и 3-годишна условна присъда с 5 години изпитателен срок. Присъдата е обжалвана от манекенката убиец и протестирана от Варненската окръжна прокуратура пред Варненския апелативен съд.

Малко преди да се произнесе по това дело, Варненският окръжен съд оправда напълно двамата подсъдими по делото за контрабанда на кокаин за повече от 61 млн. лева. Веселин Цикалов и Иван Христозов бяха обвинени за контрабанда на 231,54 кг кокаин, пренесен по море в контейнер, съдържащ бутилки вино от Боливия. В хода на съдебното дирене, което започна през ноември миналата година и продължи с няколко заседания през 2013-а, бяха разпитани повече от 30 свидетели и експерти. Първата съдебна инстанция обаче не намери доказателства за вината на двамата бизнеспартньори.

20 години затвор дадоха магистратите

на столичанина Бисер Петров, като го призна за виновен за отвличане, изнасилване и кражба от жена, упражнявала най-древната професия. 12 години затвор е наказанието, което съдът присъди на племенника му Вълко Иванов за съучастие в същото престъпление. Роднините отвели младата жена в гориста местност край Варна и часове наред със сила и заплахи се гаврили с нея против волята й. Бисер, който има в биографията си 20 други присъди, откраднал от портмонето на Нина 150 лв. След като я върнали в града, мъжете оставили жената в района на автогарата, но тя успяла да запомни номера на автомобила.

Едно от най-знаковите за Варна дела приключи 3 години и 8 месеца след началото му

Става въпрос за процеса срещу престъпната група на бившия общински съветник и бивш президент на ФК "Спартак" Иван Славков, създадена за наркоразпространение, склоняване към проституция, пране на пари и трафик на хора. Варненският окръжен съд осъди Славков и другите 4-ма подсъдими. Съдът призна вината на всеки един от тях за това, че през различен период от време от есента на 1996 година, когато Славков е създал групировката, до началото на септември 2008 година, когато започна мащабното разследване срещу всички членове на организацията, са участвали в престъпната й дейност. Групировката е работила по обща схема за получаване на пари от организирана проституция на територията на град Варна, в курортните комплекси и околностите. Престъпната група е организирала склоняването към проституция и трафика на експлоатираните жени. Съдът призна вината на всеки един от тях както за изпирането на парите, придобити от престъпната дейност, така и за това, че като участници в престъпната организация са разпространявали хероин, кокаин, амфетамини и други наркотици. Най-голямо наказание - 10 години лишаване от свобода, магистратите дадоха на ръководителя на групировката Иван Славков. Съдът призна вината на Николай Хаджимихайлов и му присъди 6 години затвор и 40 000 лева глоба. Същата присъда - 6 години лишаване от свобода, получи и Свилен Николов, който влиза в организацията през есента на 2003 година, като поема задължението да получава предаваните от различни лица парични суми, спечелени от проституция, да води точен отчет и да ги отчита нагоре по йерархичната структура. Единствените подсъдими от тази групировка, спрямо които ВОС преквалифицира деянията в привилегирован състав, са Янко Колев и Пейчо Пейчев. Първият получи наказание 18 месеца затвор, а Пейчев беше наказан с 2 години и половина лишаване от свобода. От самото начало на разследването, а след това и в хода на съдебния процес, Колев и Пейчев доброволно са разкрили участието си в престъпната схема, дали са подробни обяснения и са подпомогнали разследването.

Всеки един от 5-мата осъдени дължи по 5282 лв разноски по делото,

както и хонорарите на определяните в различните периоди на делото служебни защитници. Съдът отне в полза на държавата различни видове наркотици, задържани в хода на разследването, на стойност повече от 200 000 лева. В полза на държавата се отнемат още 6 автомата "Калашников" с пълнители и патрони, 1 пушка, десетки мобилни телефони и парични средства. С нарочно определение ВОС потвърди всички процесуални мерки за принуда на петимата подсъдими. За Иван Славков - 85 000 лв. парична гаранция. Същата мярка - гаранция в пари, но в размер на 10 000 лв., бе потвърдена за подсъдимите Янко Колев, Николай Хаджимихайлов и Свилен Радев. Пейчев е с мярка "подписка", но той изтърпява в затвора присъда по друго наказателно дело. Съдебната статистика по това изключително по своя обем и фактологична сложност дело отчита близо 50 насрочени съдебни заседания и точно 101 заседателни дни. Общият брой на материалите по досъдебното производство, добило известност като мегадознанието, бяха 95 тома. Припомняме, че към наказателна отговорност бяха привлечени общо 24 лица, 19 от които сключиха споразумение с прокуратурата и съдът одобри за всеки един от тях различни по размер наказания. Само в съдебна фаза бяха събрани допълнително 12 тома доказателства. Показания пред съда дадаха близо 60 свидетели и 30 вещи лица, изготвили различни експертизи. 17 от експертите бяха назначени допълнително от съда по искане на страните. По искане на защитата в съдебни заседания бяха изслушани 58 тома СРС.

Друго дело със същата значимост започна Варненският апелативен съд

като втора инстанция. От съображения за сигурност то се гледа в специалната зала на Варненския затвор. Става въпрос за делото „Килърите“. Предмет на въззивния контрол е присъдата на Шуменския окръжен съд, който призна вината на Петър Стоянов - Сумиста, Васил Костов - Кеца, Янко Попов - Туцо, на бизнесмена от Търново Георги Вълев, на бившия полицай Петър Атмаджов и на хижаря Райчо Стойнев за убийствата на Борислав Георгиев - изпълнителен директор на „Атоменергоремонт“, на търновския адвокат Петър Лупов и на шуменския бизнесмен Румен Рачев. Престъпната група бе осъдена също за палежи, побои, лихварство и за притежание на незаконно оръжие. След 50 заседания и разпит на близо 150 свидетели на 21 декември миналата година Шуменският окръжен съд наложи три доживотни присъди без право на замяна на Петър Стоянов, Васил Костов и Георги Вълев. Останалите от групата на "Килърите" - Янко Попов, Райчо Стойнев и Петър Атмаджов, получиха по-леки присъди. Петър Стоянов бе признат за виновен в организирането на убийствата на Георгиев (през 2008 година), на Лупов (през март 2009 г.) и на Рачев (през юли 2009 година). Бившият гард Васил Костов, също член на престъпната група, бе признат за виновен в подбудителство и помагачество в трите убийства, за което получи две доживотни присъди без право на замяна и една доживот. Първата съдебна инстанция му присъди по-тежкото наказание –доживот без право на замяна. Търновският бизнесмен Георги Вълев беше признат за виновен в подбудителство за убийствата на адвокат Петър Лупов и на Румен Рачев. Съдът го призна за виновен в подбудителство за причиняване на средна телесна повреда на адвоката, за палежа на колата му, за побоя над либиеца Али Салем Али, за притежание на боеприпаси и за незаконно лихварство. Освен доживотна присъда без право на замяна съдът му присъди 8000 лв. глоба, конфискация на 97 000 евро и на 15 000 лв.

Наказанието на Янко Попов е 17 години лишаване от свобода

Той беше признат за виновен като помагач в убийството на Румен Рачев, извършено на 3 юли 2009 г. в Шумен, и за участието му в престъпната група. Бившият полицай от Търново Петър Атмаджов получи от първата съдебна инстанция 4 г. затвор. Съдът призна вината му за това, че в съучастие с Вълев счупил коляното на либиеца Али Салем в с. Рибен, както и за незаконно притежание на ловна пушка и патрони. Шуменският съд призна вината на Райчо Стойнев – Хижаря, за това, че е помагал на физическите убийци на Румен Рачев, както и за притежанието на незаконни боеприпаси. Присъдата му е 15 години лишаване от свобода. Всички подсъдими, без Петър Атмаджов, бяха осъдени да платят и суми от 5000 до 400 000 лв. на четиримата частни обвинители - близки на жертвите от престъпленията на групата. Присъдените граждански искове са за близо 2 млн. лв. Всички осъдени обжалват присъдите си. След като в няколко поредни съдебни заседания във Варна бяха изслушани исканията на страните, съдът насрочи следващите заседания за 4, 5 и 6 февруари.

Точно година след като Варненският апелативен съд потвърди доживотните присъди

на четиримата подсъдими по делото за двойното убийство край р. Камчия, извършено през април 2007 година, втората съдебна инстанция отново даде ход на същото дело. Управителят на "Трансинс рециклираща компания" Николай Николов, административният директор на компанията Ганислав Начев, охранителят Мартин Стоименов и неговият приятел Илчо Адамов получиха доживотни присъди при първоначален специален режим, след като в края на октомври 2011 година Варненският окръжен съд призна вината им за това, че на 16 април 2007 година Ганислав, Илчо и Мартин в съучастие като съизвършители помежду си и с Николай Николов като подбудител и помагач, в района на с. Круша убили Димитринка Пекова и Венцислав Евтимов по особено мъчителен за жертвите начин и с особена жестокост. Николов, Начев, Стоименов и Адамов са осъдени да заплатят солидарно на 5-мата наследници на Пекова и Евтимов по 150 000 лева - обезщетение за причинените неимуществени вреди, както и направените разходи за адвокати по наказателното дело. Близо 40 000 лева са общо държавните такси и разноските по делото, които осъдените дължат на държавата. На 4 юли миналата година Варненският апелативен съд потвърди изцяло присъдата на първата съдебна инстанция, но през май тази година ВКС върна казуса на апелативния съд с указания да се проверят щателно обясненията на подсъдимите по обвинението за убийството. Припомняме, че телата на двете жертви изплуваха в реката, овързани към метални траверси. Според патолозите двамата били удушени и овързани в т. нар. италианска примка, преди да бъдат изхвърлени в Камчия.

Жестокото убийство на 21-годишната Женя,

което потресе цяла Варна, успя да приключи на две съдебни инстанции в рамките на 2013 година. Варненският апелативен съд потвърди и двете доживотни присъди на колегите си от окръжния съд на Петър Ангелов и Светла Тодорова. Петър беше признат за виновен за това, че в съучастие като съизвършител със Светла Тодорова, която е подбудител и помагач, на 27 септември 2012 година умишлено убил Женя. Убийството е извършено по особено мъчителен за жертвата начин, с особена жестокост и с користна цел. Момичето е умирало бавно и мъчително близо 3 часа, като е усещало всеки един от 77-те удара, нанесени й от дрогирания Петър с „нож за мазане на филии”. Когато ножът се счупил, Петър продължил да пробожда жертвата си с химикал. Съдът присъди общо 800 000 лева обезщетение на родителите на Женя за причинените неимуществени вреди. Светла Тодорова, която е леля на момичето, броила 2000 лв. на приятеля на 16-годишната си дъщеря, за да убие родната й племенница и фамилният имот да остане само за нея. Зловещият план бил замислен много преди убийството. Омразата се трупала с години на съвместен живот в наследственото жилище, постоянни конфликти между нея и семейството на брат й. Тодорова е знаела, че Петър не е изпечен убиец, а е наркозависим и се нуждае от пари. 500 лева е „авансът”, той е получил за убийството.

С решение от 8 април 2013 г. Върховният касационен съд отмени оправдателните присъди

по друго знаково за Варна дело - за „козирката убиец”, която се срути на 2 януари 2008 година и премаза 22-годишната студентка Гергана Велинова. Касационният съд върна делото за ново разглеждане на апелативния съд във Варна. В средата на октомври миналата година Варненският апелативен съд потвърди оправдателните присъди за всичките 7 подсъдими. Тогава за втори път арх. Васка Рачева – главен проектант на проекта за промяна на предназначението на обекта от магазин в банков офис, арх. Владимир Рачев – проектантът, изготвил техническата документация на обекта, Кирил Видолов – проектант по част „Конструкции” на техническия инвестиционен проект, Живко Николов – осъществил техническия контрол по част „Конструкции”, арх. Наска Люцканова – участъков архитект при район „Одесос”, Станка Калчева – управител на „Гарант Консулт” – изготвил и осъществил строителния надзор, Паско Ташков – инженер конструктор към „Гарант Консулт” и консултант на строителния надзор, бяха признати за невиновни по обвинението за немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, довело до срутването на козирката и смъртта на момичето. Върховните магистрати смятат, че апелативният съд неправилно е приел, че никой от подсъдимите не е имал ангажимент да изследва козирката или да следи за изпълнението на монтажните работи по фасадата на сградата. Съдът не е изследвал наличието или липсата на причинна връзка между действията на привлечените към наказателна отговорност лица и смъртта на Гергана.