Завършил немската езикова гимназия в гр. Ловеч. Дипломиран икономист по туризъм от ВИНС „Димитър Благоев“ (сега ИУ - Варна). Доктор и доцент по икономика и управление на туризма. От 1992 г. става преподавател в катедра „Икономика и организация на туризма“ в ИУ - Варна. Професионален опит като екскурзовод, управител на спортно-анимационен център, икономически и изпълнителен директор на „Слънчев бряг“АД, изпълнителен директор на „Турекспо – Варна“ АД. Член на управителния съвет на Варненската туристическа камара, Сдружение „Култура и туризъм на Българския североизток“ и на Сдружение „Култура и туризъм на Източните Родопи“. Директор на Колежа по туризъм – Варна, от юни 2011 г.

Колежът се нуждае от ремонт, а още нямаме документ за собственост, за да ползваме държавни средства

На фона на намаляващите кандидат-студенти ние имаме повече кандидати от местата

- Доц. Маринов, какво се случва в момента със сградата на колежа, която от години е оспорвана в съда?

Има раздвижване по въпроса за сградата, може да се каже в положителна посока. Но проблемът не е разрешен. С новото ръководство на Икономическия университет предприехме стъпки, писахме до съответните ресорни министри – министъра на образованието, на културата и включително премиера, защото не може едно авторитетно училище да стои в сграда, която не е негова собственост, и по тази причина не можем да инвестираме тук от 30 години. Когато нямаш документ за собственост, никой не ти дава да харчиш държавни пари. Сега сме на етап сформиране на комисия, която да излезе с някакво решение. От друга страна, Икономическият университет – Варна, си действа самосиндикално на базата на всички заповеди и на базата на решение на Върховния административен съд, с което разполагаме пред областния управител да изкараме някакъв документ, който да ни дава основание да инвестираме в ремонти лятото. Трябва да направим покрива, той е в трагично състояние, трябва да оправим санитарните възли, а има предписания и за противопожарна безопасност. Да се надяваме в най-скоро време да се сдобием с документ, който да ни позволи да направим една по-сериозна инвестиция в сградата и да осигурим учебния процес с качествена материална база.

- Беше ви дадено алтернативно помещение, то използва ли се по предназначение?

- През 2002 г. областният управител ни даде като компенсация едно голямо помещение от 200 квадрата, което се намира в „Чайка“, и там в партньорство с Варненската туристическа камара, със сдружение „Култура и туризъм на Българския североизток“, сега и Съюза на екскурзоводите в България, сме организирали регионален образователен туристически информационен център. Тези организации си имат представители там и този център го използваме за обучение на студенти с практическа насоченост, особено тези, които изучават мениджмънт на туризма, готвим ги за екскурзоводи, за аниматори.

- Увеличава ли се приемът в колежа през последните години с оглед на намаляващия брой кандидат-студенти в цялата страна?

- Колежът продължава да стои много добре на образователния пазар, което означава, че в днешно време, когато все по-малко деца се раждат и завършват средно образование, а в национален план съотношението между кандидат-студенти и места в университетите е изравнено, дори местата в университетите са повече, нашият колеж успя да се справи с тази ситуация. Предишната година имахме 220 места прием и 400 кандидати, а последните години отворихме вратите и за тези, които са завършили отдавна и вече работят в туризма, но не са успели по една или друга причина да завършат образованието си, имаме специална квота за тях и в момента при нас вече са втори курс доста колеги, работещи на определени позиции в хотелиерството и ресторантьорството. Те вече са в една възраст и прави впечатление, че са много съвестни, стриктни и ученолюбиви.

- Планирате ли нова стратегия за следващата кампания?

- Сега сме в процес на подготовка на кампанията. Тя няма да е по-лесна от тази, която мина за всички учебни заведения. Трудностите са с намаляването на учениците и по-голямата конкуренция. Не може да се мисли от днес за утре. Разчитаме на имиджа, който имаме, защото всяка година, когато е кандидатстудентската кампания, правим проучвания и анкети, за да разберем кой ни е препоръчал, откъде студентите са чули за нас, защо искат да учат при нас, и се оказа, че над 80% идват по препоръка на близки и познати. Това означава, че техни роднини и познати са учили в колежа. Това е една от най-силните ни страни, защото не може да се разчита само на реклама. Ако те не са убедени, че ще получат качествено обучение, няма как да дойдат тук.

- Върху какво работите в момента с Варненската туристическа камара?

- Камарата действа. В последно време тя работи по различни проекти. В трите последни излязохме извън границите на Варна и региона, а един голям проект реализирахме с Източните Родопи - с общините Кърджали, Момчилград, Кирково и Крумовград. Те бяха спечелили проект за създаване на регионален интегриран туристически продукт. В рамките на този проект имаха дейност за разработване на туристически маршрути. Ние кандидатствахме, избраха ни, изработихме маршрути, правихме кръгли маси, на които ги рекламирахме, и станаха доста добри варианти, които да се надяваме ще бъдат реализирани и с туристи. Създадохме много добри контакти. Друг проект, който също приключи, беше с областната управа. Той е международен и в него управата участва с партньори от област Враца от България, трима от Италия, от Словения, от Румъния, от Унгария и той е свързан с повишаване достъпността на културните ценности до хора с увреждания. Област Варна имаше като ангажимент да направи проучване за достъпността на културните ценности във Варна и в цялата страна. Сега камарата и община Варна подготвят традиционния кулинарен фест на 16 декември във Фестивалния и конгресен център. Камарата е организатор с община Варна. Отделно камарата спечели обществена поръчка на община Шумен за представянето на туристически борси. Трябва да бъдат организирани посещения на няколко борси в чужбина и в страната. Предстоят изложения в Холандия, Прага, Букурещ и в няколко в България с усилията на камарата.

- Каква е ситуацията с туризма, има ли смяна на народности при най-силната посещаемост?

- Германия все още е номер едно като емитивен пазар, само че относителният дял на германците се сви. Защото се увеличиха туристите от други държави. Германците тази година сигурно са били с един процент повече, но има други държави като Украйна, Русия, където ръстовете са 15-20 процента. През последните години делът на руския пазар се разшири значително, също делът на украинския пазар, съответно румънският придоби доста голям дял 10%. През последния сезон тази тенденция се запази. Традиционните ни пазари като Германия и Великобритания, като скандинавските страни отстъпиха позиции на източноевропейските страни. И тази година най-голям е ръстът на руските и на украинските туристи. При румънските се получи насищане, но нямаме спадове. Англичаните минаха назад, те избягаха на юг, защото там цените са малко по-ниски и туроператорът по Южното Черноморие накупи доста хотелска база долу.