Правителството прие Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и за изпълнението на Националната здравна стратегия през 2012 г., съобщиха от правителствената информационна служба. Докладът представя оценка на демографското състояние и влиянието му върху здравето на нацията, рисковите за здравето фактори, функционирането на здравната система и влиянието на европейските и международните политики върху развитието на здравето на населението.

Основният извод в доклада е, че съществуващите териториални различия в нивата на отделните здравно-демографски показатели се запазват и през 2012 г., а ниското ниво на раждаемост и високата смъртност обуславят отрицателния естествен прираст на населението през последния десетгодишен период.

Продължават негативните промени във възрастовата структура на населението, изразен е процесът на демографско остаряване, характерен и за другите държави-членки на ЕС. Средната продължителност на живота у нас продължава да нараства, но остава по-ниска от тази в ЕС. Запазва се дълготрайната тенденция за намаляване на раждаемостта, която остава по-ниска от средната стойност за ЕС.

Въпреки изразеното намаляване на броя на абортите, те съставляват половината от ражданията през годината. Броят на абортите на 1000 живородени в България през 2012 г. е два пъти по-висок от средния за ЕС. Всеки десети аборт е извършен на лице до 19-годишна възраст.

Показателят на преждевременната смъртност запазва нивото си за последните пет години и продължава да е високо. Всяко четвърто умиране е на лице, ненавършило 65 години. При мъжете преждевременната смъртност е два пъти по-висока от тази при жените. България е страна с един от най-високите коефициенти за смъртност по всички причини сред страните от ЕС, независимо от изразената тенденция за намаление. Запазва се структурата на умиранията, като водещи са болестите на органите на кръвообращението и новообразуванията.

Продължава да е висока детската смъртност, независимо от изразената положителна тенденция към снижаване. Достигнатото равнище на детската смъртност е най-ниското в цялата история на демографската статистика в България и въпреки това остава два пъти по-високо, отколкото в ЕС. Намалява майчината смъртност.

Здравното състояние на децата и учениците не се различава съществено от предходните години. Основните здравни проблеми остават (независимо от предприетите мерки, проведените кампании и приетите нормативни документи) наднорменото тегло и затлъстяването, очните аномалии и болестите на нервната система. Незадоволителен остава обхватът на учениците с профилактични прегледи, особено във възрастта 14-18 години.

Няма съществени промени в структурата и организацията на здравната система в сравнение с предходната година. Системата на здравеопазване в България разполага с изградени структури и органи за управление и контрол, които осигуряват нейното функционално единство и взаимодействие и задоволяват основните потребности на населението от медицинска помощ.

Въпреки поддържането през последните години на минимален темп на нарастване на средствата за здравеопазване като номинална стойност, съотношението на публичните разходи за здравеопазване като процент от БВП и през 2012 г. се задържа на едно ниво. На фона на нарастващите здравни потребности в резултат на влошеният здравно-демографски статус, висока задлъжнялост на болничните заведения и навлизането на нови и скъпоструващи технологии това оказва съществено влияние върху функционирането на системата.

Осигуреността на системата с човешки ресурси се доближава до средните европейски показатели. Прогресивно се влошава възрастовата структура на медицинските специалисти и се увеличава броят на желаещите да търсят професионална реализация извън страната. Продължават диспропорциите в осигуреността с медицински специалисти по области и региони.

Разпределението на структурите от националната здравна мрежа продължава да е неравномерно с нарастващи териториални различия и неравнопоставеност на населението по отношение на достъпа до отделните видове медицинска помощ. Нарушено е взаимодействието и координацията между отделните сектори на системата - спешна помощ и първична извънболнична медицинска помощ, което нарушава интегритета на системата и намалява качеството и ефективността на медицинската помощ.

Осигуреността на населението с болнични легла през 2012 г. нараства при запазена ниска осигуреност на населението с легла за дългосрочна грижа. Налице е обща осигуреност със структури, болнични легла и медицински персонал, но е необходимо значително вътрешно преструктуриране при ясно категоризиране и териториално разпределение на болничните заведения.

Най-често констатираните нарушения при извършените проверки в здравната мрежа са слабости в организацията и управлението на лечебния процес, нарушения, свързани с неизпълнение на изискванията на утвърдените медицински стандарти и нарушения, свързани с неспазване правата на пациентите, в т.ч. неспазване на принципа на своевременност, достатъчност и качество на медицинското обслужване.

През 2012 г. всеки трети български гражданин е ползвал системата за спешна медицинска помощ за решаване на здравен проблем. Нараства търсенето на спешна помощ поради затруднения в достъпа до извънболнична и болнична помощ, в т.ч. и поради нарушени здравноосигурителни права. Обемът на осъществяваната дейност от центровете за спешна медицинска помощ бележи увеличение, като половината от тази дейност е свързана с оказване на медицинска помощ на пациенти, които следва да се обслужват от лечебните заведения за първична и специализирана извънболнична помощ и не са обект на системата за спешна медицинска помощ.