Липсата на практически умения е най-големият проблем на завършващите висше образование у нас. Бизнесът гледа на дипломите с все по-голямо недоверие. Университетите пък изразходват неефективно огромни средства за образование, показва изследване на БСК.

Все повече работодатели поставят уменията на служителите си на преден план пред притежаването на диплома. Това показват наблюдения на Българска стопанска камара от последните две-три години. "Причината не е неглижиране на висшето образование, а огромната ножица между това, което се учи в университетите, и изискванията на работното място", обясни Томчо Томов, експерт по човешки ресурси в БСК. "Младите хора трябва да знаят, че бизнесът вече купува знания, а не дипломи", посочи той.

Най-ярък пример за това, че реалните умения се ценят повече от кетапа, е ИТ секторът. "Там голям процент от наетите специалисти все още са студенти и работодателите им нямат нищо против дипломата да се появи по-късно", обясни Светлозар Петров от Job Tiger.

Дори и за професии, в които без завършено висше не можеш да започнеш работа, подборът се прави след проведени тестове. Такъв е примерът с финансистите - счетоводители, ревизори, контрольори, финансови анализатори. При кандидатстване за подобни позиции обикновено те попълват тестове под формата на различни казуси за решаване, посочват от компанията за подбор на персонала "Менпауър България". "Кандидатите трябва да покажат не само познаване на материята, но и дали имат аналитична мисъл и усет към цифрите", посочва Надя Василева, шеф на "Менпауър България". Подобен е подборът и при наемане на инженери, дори и да имат натрупан опит. Често обаче работодатели, които не могат да преценят уменията на кадрите, които търсят, разчитат единствено на дипломите. Това често се оказва неправилен подход, особено като се има предвид колко лесно може да се купи диплома, казва Василева.

Дори и след тестове работодателите често правят компромиси с изискваната квалификация при назначаването на кадри. Това показва проучване на Българска стопанска камара сред над 400 предприятия. Почти 40% от заетите в тях инженери, финансисти и ИТ специалисти са признали, че квалификацията им не отговаря на изискването на работните им места. За 25% от тях тя е по-висока от необходимото, а за 15% - по-ниска. "Това показва колко неефективно държавата разходва парите за висше образование", коментира Томчо Томов. За последните три години държавната субсидията за вузовете е надхвърлила 1,3 млрд. лв. БСК припомня и одит на Сметната палата, според който само 25% от завършилите университет започват работа на позиция, изискваща висше образование. Процентът на тези, които заемат позиция по специалността, е още по-малък. В същото време шестима от десет завършили висше и започнали работа по специалността признават, че придобитите знания в университета са само теоретични и почти не се покриват с това, което изисква практиката. Най-неудоволетворени от ученето си се оказват инженерите в производството. Там ножицата между лекциите и практиката е най-голяма. Младите хора, които напускат университет и започват работа, посочват най-често разочарование от материалната база и методите на преподаване. Те са недоволни, че рядко имат възможност да работят по проекти и научни изследвания, а учебните им програми са били остарели и компетентността на преподавателите често не на ниво. Само 15% от анкетираните от БСК инженери, финансисти и ИТ специалисти са посочили, че са доволни от придобитите знания и умения.

Знанията остаряват за 7 години



Знанията в областта на инженерните специалности остаряват на всеки 7 години. В ИТ сектора животът на квалификационните умения е още по-кратък - 4 години. Ако специалистите в тези сектори не осъвременяват знанията и уменията си в рамките на тези периоди, те се дисквалифицират и може да изпаднат от пазара на труда. Това показва изследването на Българска стопанска камара сред работници и работодатели в над 400 предприятия. За финансистите пък усъвършенстването на компетенциите трябва да става максимум на всеки 9 години. Те обаче трябва да следят много по-често нормативната уредба, за да може да прилагат законите. Висшето образование не е нещо, което може да служи през целия живот, коментират от БСК. Практиката изисква непрекъснато обновяване на знанията и уменията още след излизането от университета и трябва да продължава през цялата кариера. Така смятат 80% от анкетираните специалисти и особено тези с над 20-годишен стаж.

Хората с технически специалности трябва обикновено да следят новите технологии, добрите практики в сектора и стандартите за качество. Най-голяма нужда от това имат специалисти в металургията, мебелната индустрия, електрониката и електротехниката и хранително-вкусовата промишленост. Всеки трети смята, че финансирането на обучението по време на кариерата трябва да се подели между работодателя и наетия специалист. Толкова е делът и на хората, според които това трябва да е грижа на работодателя и на държавата.

Само 18% от фирмите стимулират ученето



Само 18% от фирмите в България прилагат системи за стимулиране на служителите си да подобряват уменията си чрез учене, заявиха от БСК. Затова едва 11% от анкетираните посочват, че го правят, за да им се повиши възнаграждението, а 5% - за да получат признание от работодателя си. Обикновено специалистите, които повишават знанията и квалификацията си, са принудени защото се внедрява нова технология или се правят нормативни промени. Всеки четвърти пък го прави, за да си намери по-добра нова работа. Фирмите трябва да разработят политики, които да насърчат обучението на служителите, препоръчват от БСП. Освен финансови стимули, те може да предложат увеличаване на отпуските, право на компенсации, гъвкаво работно време и кариерно израстване.

Фирмите да казват какви кадри са нужни



Марин Христов, ректор на ТУ - София



"Бизнесът си представя, че когато бъдещият инженер завърши, той трябва вече да е готов да се занимава конкретно със задачата, с която ще бъде натоварен. Но ако дадем пример със софтуерните специалисти, едни започват работа в банки, други се занимават с мрежи, трети пишат софтуер. Това са все различни неща, затова ние сме длъжни да даваме на младите хора широкопрофилна подготовка, тъй като не можем да предскажем какво ще работи всеки от тях. Ако бизнесът иска нещо конкретно, той се обръща към нас и в последния курс вече завършващите инженери усвояват тези конкретни знания, правят дипломни работи по съответната задача от бизнеса. Това вече не са изолирани случаи при нас.

Иначе е вярно това, че държавата не насочва субсидията към най-търсените от бизнеса специалности. В стратегията за развитие на висшето образование излязоха данни, че завършващите инженери са два пъти по-малко от тези, които бизнесът търси. Тук трябва да има промяна, като вариантът е бизнесът предварително да казва какви специалисти са му нужни и държавата да дава такава поръчка на университетите."

Стажът ще се признава за пенсия



Специално разписани в Кодекса на труда "стажантски договори" ще гарантират заплата и осигуровки на младежите. Днес законовите текстове ще се обсъждат в тристранката. По този начин се защитават интересите на младите безработни със средно и висше образование, които нямат опит по специалността. Липсата на изрични текстове в трудовото законодателство в момента за стажовете кара фирмите да прилагат различни практики. Много често работодатели ползват труда на стажанти без никакви назначения и заплащания.

Стажантските договори не трябва да са за срок по-малък от 6 месеца и по-дълъг от 12 месеца, пише в Кодекса на труда. Те ще важат за хора на възраст до 29 г. Работодателят непременно трябва да осигури на младите работници наставник с опит не по-малко от 3 години. Той също ще получава възнаграждение за обучението. Стажантът трябва да бъде назначен на длъжност, която отговаря на придобитата в гимназия и университет специалност. Възнаграждението не трябва да пада под минималната заплата за страната. След приключване на стажа работодателят е длъжен да даде препоръка.

Чакаме 55 млн. евро за работни места на 16 000 млади догодина



Близо 73 000 са безработните българи на възраст до 29 години. За 16 000 от тях през следващите две години ще се разкриват работни места с европейски средства. Става дума за 100 млн. евро. Първите 55 млн. евро ще дойдат в средата на 2014 г. Догодина обаче с тези пари ще се насърчава заетостта само на безработните до 24-годишна възраст. За останалите до 29 г. ще се използват средства от националния бюджет.

Плащат стипендии с европари



Държавата ще използва европарите по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", за да плаща стажовете на младежите и да привлича студенти в специалности, в които се очаква да имаме дефицит на кадри. Програмата стартира догодина, като младежите вече ще могат да карат практика още от втори курс. Досега се чакаше те да станат в последните курсове на университета, за да се обучават във фирмите. Новост е също, че вече ще могат да стажуват всяка година. Заплащането им ще идва под формата на стипендия, като сумата още не е уточнена. Ще се плаща и на бизнеса, за да може да наема млади хора през ваканцията. Пак с европари ще се вдигнат двойно стипендиите в дефицитни специалности като инженери, педагози и лекари. Обмисля се те или да вземат повече пари, или държавата да плаща таксите им за обучение.

Канят млади лекари в болница



Отличниците от випуск 2013 на медицинския факултет в Тракийския университет заедно с дипломите си получиха и покана за работа. Предложението към тримата абсолвенти с най-висок успех - доктор, акушерка и медицинска сестра, отправи шефката на многопрофилната болница проф. Петрана Чакърова. От Българския лекарски съюз пък обявиха, че освобождават от встъпителен членски внос за следващата година всички млади лекари, които се запишат в регионалната лекарска колегия.