1375 г. — Българският монах Киприан е ръкоположен за митрополит на Киев и Литва.

1804 г. — Наполеон Бонапарт е коронован в катедралата Нотр Дам за император на Франция.

1805 г. — Армията на Наполеон Бонапарт удържа голяма победа в битката при Аустерлиц срещу обединената армия на Русия и Австрия.

1848 г. — Австрийският император Фердинанд I абдикира и за император е провъзгласен неговият племенник Франц Йосиф I.

1852 г. — Установена е Втората империя във Франция, начело с Наполеон III, след премахването на Втора република.

1857 г. — Руският император Александър II слага началото на така нар. Селска реформа в Русия — премахване на крепостното право в тази държава.

1857 г. — Основан е чешкия футболен клуб СК Славия в Прага.

1915 г. — Алберт Айнщайн публикува знаменитата си Теория на относителността.

1927 г. — Лев Троцки е изключен от болшевишката партия на СССР с мотив антипартийна дейност.

1946 г. — САЩ и Великобритания обединяват окупираните от тях зони в западна Германия, наричайки тази територия Бизония; през 1948 г. е присъединена френската окупационна зона, обазувайки Тризония, върху която територия през 1949 г. е създадена Федерална република Германия.

1961 г. — Студената война: В свое изказване, кубинският лидер Фидел Кастро обявява, че е последовател на идеите на Карл Маркс и Ленин и че Куба ще приеме като форма на управление комунизма.

1971 г. — Сформирана е федерацията Обединени арабски емирства.

1975 г. — Кралят на Лаос е принуден да абдикира, страната е обявена за народна република, а денят се чества като национален празник.

1982 г. — В университета в Юта 61-годишният зъболекар Барни Кларк става първият човек, на когото е присадено изкуствено сърце (той живее 112 дни с него).

1995 г. — Изстрелян е космическият апарат СОХО (съкратено от английски "Слънчева хелиосферна обсерватория") по съвместна мисия на ЕКА и НАСА.

1996 г. — Пуснат е в експоатация първият реактор на АЕЦ "Черна вода".

Родени на 2 декември

1578 г. — Агостино Агацари, италиански художник († 1640 г.)

1825 г. — Педро II, император на Бразилия († 1891 г.)

1848 г. — Стефан Любомски, български военен деец

1859 г. — Жорж Сьора, френски художник († 1891 г.)

1881 г. — Джефри Лорънс, британски юрист

1883 г. — Марко Рясков, български икономист и министър

1884 г. — Яхия Кемал Беятлъ, турски поет и политик

1897 г. — Иван Баграмян, съветски маршал от арменски произход († 1982 г.)

1901 г. — Недялка Симеонова, българска цигуларка, музикален педагог († 1959 г.)

1921 г. — Лола Гаос, испанска актриса († 1993 г.)

1923 г. — Александър Николаевич Яковлев, съветски историк († 2005 г.)

1923 г. — Мария Калас, американска и гръцка оперна певица († 1977 г.)

1930 г. — Гери Бекър, американски икономист, Нобелов лауреат през 1992 г.

1934 г. — Тарчизио Бертоне, държавен секретар на Ватикана

1944 г. — Ибрахим Ругова, президент на Косово († 2006 г.)

1946 г. — Джани Версаче, италиански моден дизайнер († 1997 г.)

1954 г. — Евгений Михайлов, български режисьор

1957 г. — Каролин Христова-Бакърджиева, български изкуствовед

1957 г. — Любомир Фръчковски, юрист и политик от Република Македония

1958 г. — Огнян Минчев, български политолог

1960 г. — Милена Живкова, българска актриса

1962 г. — Владо Бучковски, македонски политик

1962 г. — Кардам Сакскобургготски (княз), български княз

1963 г. — Валери Иванов, български поет

1968 г. — Люси Лиу, американска актриса от китайски произход

1971 г. — Франческо Толдо, италиански футболист

1973 г. — Моника Селеш, американска тенисистка от югославски унгарски произход,

1973 г. — Ян Улрих, немски колоездач

1978 г. — Красимир Захов, български плувец

1978 г. — Нели Фуртадо, канадска певица с португалски произход

1981 г. — Бритни Спиърс, американска певица

1984 г. — Петер Мате, унгарски футболист

1987 г. — Мариана Торес, мексиканска актриса