Проблемите, свързани с националната сигурност и справянето с увеличаващия се бежански поток към страната, обсъждат участниците в заседанието на КСНС.

"Нараства негативното отношение на обществото към имигрантите. При увеличаване на лицата с бежански статут може да се прогнозира изостряне на конкуренцията с местното население за работни места. В тази обстановка с най-значим потенциал са рисковете от прояви на ксенофобия".

Това се отбелязва в доклада на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), представен по време на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност.

"Нарастващият миграционен натиск създава необходимост от пренасочване на значим финансов и организационен ресурс за овладяване на ситуацията. Очакваното увеличаване на мигрантите на наша територия създава преки рискове за възникване на хуманитарна криза", се посочва още в доклада.

В същото време издръжката на голям за мащабите на страната ни брой кандидатстващи за закрила и получили статут чужденци изисква значителен финансов ресурс, който не е планиран и се пренасочва от други, чувствителни за българското общество сфери.

Това създавало условия за напрежение сред определени социални групи.

"Увеличаването на лицата, търсещи и получили закрила обуславя допълнителен натиск върху осигурителната и здравната система, които са в хроничен финансов дефицит", се допълва в анализа на ДАНС.

"Разширяването на зоните за действие на екстремистки организации увеличава терористичната заплаха. Основният риск е свързан с нарастващия потенциал за проникване чрез миграционните потоци на територията на България и останалите страни от ЕС на лица, съпричастни към дейността на екстремистки и престъпни структури. Успоредно е налице риск, свързан с преминаването през България на граждани на държави-членки на ЕС, балкански страни или лица със статут на пребиваване в тях, които целенасочено пътуват към зоните на конфликт, където придобиват боен опит и са подложени на влиянието на екстремистки идеологии", посочват още от агенцията.

Междувременно вътрешният министър Цветлин Йовчев подчерта по време на заседанието, че обществено-политическата криза у нас и военното положение в Близкия Изток са двете основни заплахи за националната сигурност на България.

В изказването си пред участниците в съвета президентът Росен Плевнелиев подчерта, че трябва да се работи за осигуряване на всякакъв вид помощ от Европейския съюз за България - техническа, материална, финансова и експертна.

„Освен да разчитаме на помощта от ЕС, трябва да мобилизираме и българската двустранна дипломация, за да получим подкрепа и от страните-членки на Европейския съюз", допълни Плевнелиев.

Според него България трябва да координира усилията си с Италия, Гърция, Кипър, Малта и други държави, използвайки предстоящото гръцко и италианско председателство през 2014 година за формиране на общоевропейска политика по бежанските кризи.

„Друг сериозен риск пред националната сигурност е енергийната зависимост на България. Усложнените отношения между Русия и Украйна са факт. Изпитахме на гърба си до какво може да доведе това през зимата на 2008 г. Институциите трябва да се отнесат отговорно към този проблем, да се ускори работата по диверсифициране на енергийните доставки, да се предприемат действия по осигуряване на необходимите резерви за българската икономика и за домакинствата. Ако кризата от преди няколко години се повтори, този път ще го понесем по-тежко, защото икономиката и хората сега не са в състояние да понесат подобно напрежение", посочи президентът.

Пръв от съвета си тръгна вътрешният министър Цветлин Йовчев заради друг ангажимент.

Пред журналисти той обясни, че се е получил конструктивен диалог и се върви към оформяне на обща и единна политика по проблема с бежанците.

Заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност започна на фона на блокадата на част от сградата от страна на няколкостотин протестиращи.

При изключително засилени мерки за сигурност участниците в заседанието на КСНС влизаха в сградата на президентството.

Членовете на съвета имаха ограничен достъп до сградата заради събралите се протестиращи, но благодарение на засиленото полицейско присъствие, им беше осигурен такъв.

В сградата успяха да влязат министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев, който ще изнася доклад по темата за бежанците, шефът на НСО - Тодор Коджейков, депутатът от ГЕРБ и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов, главният прокурор Сотир Цацаров, лидерът на ДПС Лютви Местан, шефът на ДАНС Владимир Писанчев, както и премиерът Пламен Орешарски.

Министър-председателят отиде пеша на заседанието, като пресече булеварда, разделящ Министерски съвет и президентството.

За пръв път се налага на членовете на КСНС да влизат през служебния вход, тъй като протестиращите блокираха района и централния вход. Единствено лидерът на "Атака" Волен Сидеров беше допуснат от протестиращите да мине през централния вход, като на влизане той се поздрави с Николай Бареков и обясни, че ще предложи да бъде допуснат до съвета.

Близо 400 души се събраха на протест пред президентството с искане за оставка на Росен Плевнелиев.

Освен традиционните лица на контрапротеста, пред сградата дойдоха и симпатизанти на „България без цензура", чийто лидер Николай Бареков държа реч и поиска от президента да дойде и да обясни на хората кога ще подаде оставка.

Протестиращите поискаха още вицепрезидентът Маргарита Попова да заеме мястото на Плевнелиев.

По време на шествието на студентите из столичните улици имаше кратък сблъсък със симпатизантите на Бареков. Наложи се полицията да се намеси и да изтласка студентите в страничните улички.

В късния следобед поддръжниците на Бареков се разотидоха.