Липсата на електронизация на информацията е един от големите недостатъци, които пречат на сектора на корабните брокери и агенти. В повечето европейски пристанища отдавна обслужването става на едно е-гише, докато при нас се прави нещо, което по скоро примитивно наподобява единното гише и така още повече се затормозва работата. Това заяви за в. „Черно море” к.д.п. Никола Христов, председател на Българската асоциация на корабните брокери и агенти (БАКБА).

Така е, защото тук властва порочното мислене, че е-гишето трябва да обслужва най-вече администрацията, а не хората, които искат да ползват този тип услуги. Ето, като агенти вече имаме т. нар. информационен център към ДП „Пристанищна инфраструктура”, който предоставя информация, свързана с пристигането, престоя и отплаването на корабите, но субективният фактор, вместо да се минимизира, още повече се засилва, каза шефът на БАКБА. По неговите думи един или друг чиновник решил, че нещо не му е достатъчно и въпреки нормативното правило всеки документ да се вкарва с електронен подпис, продължава да изисква допълнителни бумаги с мокър печат. Преди въвежданото на единно гише за обработка на пристигащите кораби от нас се изискваха около 12 документа за обслужване на плавателните съдове при пристигане, след като вече е задействано, броят на докумените нарасна на 18. Или, вместо да намаляваме документите, правим точно обратното, коментира кап. Христов.

Има европейска директива, която задължава единни електронни гишета да намалят хартията и чиновническата тежест в корабния бизнес. Това трябва да стане до 2015 г., като средствата за новата услуга ще са от ОП "Транспорт". Шефът на БАКБА, обаче е скептичен, че браншът наистина ще бъде улеснен, ако държавната администрация не се отвори и започне да подава нужната информация към бизнеса, а не само да я ползва за свои нужди. По принцип нашето законодателство е приело тази директива, но така е направено, че по нея се работи наполовина. Например в едното пристанище някой инспектор решил, че трябва информация с еди-какъв си формат, на другото пък друг негов колега сметнал, че е нужен в по-различен формат. И така, въпреки наличието на единни държавни правила, всеки агент трябва да се спасява сам, както може, от местната бюрокрация.

Има и куп други формалности, свързани с дейността на корабните агенти, които не са уредени в нашето законодателство. Дори за такива важни дейности като сваляне на болен човек от чужд кораб, добавя експертът.

В същото време браншът приема като светъл лъч откриването наскоро във ВВМУ на новия клон към Института на чартърните корабни брокери в Лондон. Става дума за една водеща международно призната мрежа, в която се спазват високи професионални и етични стандарти в широк спектър от корабния бизнес. Британският институт има 10 английски и 15 международни клона, в това число и новосъздаденият у нас, твърди кап. Христов. Според него това е голям успех за бранша. Защото един от острите проблеми пред корабните брокери и агенти е липсата на предварително обучени кадри. Голяма част от фирмите са принудени сами да поемат квалификацията им.