На фона на факта, че лечението с инсулинови помпи се провежда вече над 20 години в много държави в не само в ЕС, но и по света, България остава единствената страна в европейската общност, която не реимбурсира никаква част от лечението.

Инсулиновата помпа е средство за непрекъснато подкожно инжектиране на бързо действащ инсулинов аналог със скорост, съобразена с индивидуалната инсулинова нужда. Този тип лечение става все по-популярен и широко използван като един максимално физиологичен начин на лечение. А когато лечението с инсулинова помпа се прилага заедно със сензор (устройство, което измерва непрекъснато кръвната глюкоза и изпраща стойностите на помпата), се постига почти нормогликемия.

На 12 ноември (вторник), между 9 и 10 ч. в Многопрофилната специализирана детска клиника в университетската болница „Св. Марина“ във Варна ще се извърши поставяне на инсулинова помпа на най-малкия пациент в България – 8 месечно бебе. Интервенцията ще извърши проф. Виолета Йотова, началник на Клиниката.

С множество предимства пред конвенционалното лечение с многократни инсулинови инжекции (МИИ - обикновено 4 – 6 инжекции дневно), лечението с инсулинова помпа в редица страни е златен стандарт при лечението на деца. В Словения, която с основание може да се нарече лидер в това направление, лечението с инсулинови помпи започва веднага след поставяне на диагнозата захарен диабет тип 1, а заплащането за помпата и консумативите за нея се поемат изцяло от държавата. Преди 1 година в Словения започна и осигуряване от държавата на глюкозни сензори, чрез които инсулиновото лечение на помпата се съпоставя непрекъснато с измерваната глюкоза в подкожната тъкан. Така пациентът/семейството са в състояние да адаптират непрекъснато лечението, съобразно конкретното състояние и физиологични нужди. В останалите страни от бившия социалистически лагер в Европа, като Унгария, Румъния, Сърбия, Македония, Хърватия инсулиновите помпи и/или техните консумативи се заплащат напълно или частично от здравните им каси или от здравните власти. Благодарение на усилията на лекарското съсловие и пациентските организации, в тези страни е осигурено изплащането на инсулиновите помпи и необходимите консумативи. Независимо от степента на реимбурсация във всички страни с изключение на нашата, лечението на заболелите от диабет под 6-годишна възраст с помпа е задължително.

Към момента диабетът във всичките му форми е нелечим, но при добро поведение и адекватно лечение нормалният живот за пациентите, включително без усложнения, е напълно възможен. Най-важното е от самото начало нивото на кръвната глюкоза да се поддържа в нива, възможно най-близки до нормалните. За това е изключително важно да има повече измервания на ден – това касае и заболелите на възраст над 18 год. При децата, обаче, поддържането на нивата на кръвната глюкоза, близки до нормалните, е невъзможно без съвременните технологии.

У нас броят на болните от диабет деца е около 1500. На фона на това децата, лекуващи се в момента с помпи, закупени и поддържани от техните родители, е около 70. Огромното мнозинство от тях са под 6-годишна възраст. Естествено възниква въпросът: Не може ли държавата в лицето на Здравната каса или Министерството на здравеопазването да предприеме необходимите мерки и стъпки, така, както това се случва във всички останали европейски държави, и да поеме поне част от разходите за лечението на децата с инсулинови помпи?

Във варненската университетска болница ще бъдат поставени инсулинови помпи на най-малкия пациент с диабет у нас – 8 месечната Виктория, а също на 16 месечната Стефани. Те все още не се хранят като големи деца – обичайното лечение е непригодно за тях, особено за бебето. Помпите са предоставени за период от 1 месец. Дали семействата им ще намерят средства да ги закупят и докога родителите ще могат да продължат терапията с този най-подходящ метод на лечение, при положение, че цената на помпата е 7500 лв., а стойността на месечните консумативи - 300 лв.? Не е ли възможно за нашето общество да се погрижи поне за месечните консумативи на шепа деца – не умиращи, а с перспектива за пълноценен живот? Или може би най-правилният въпрос е: До кога пациентите у нас, страдащи от диабет, ще бъдат лишавани от предимствата на лечението с инсулинови помпи?