УНИЦЕФ представи резултатите от проведеното изследване „Изгубено бъдеще? Изследване феномените на необхващане в училище", в което са анализирани причините за незаписването и твърде ранното отпадане на деца от училище, като са изведени препоръки за превенция и ограничаване на тези явления в системата на българското училищно образование.

7 000 деца годишно, за последните 5 години, никога не са били записани или са напуснали училище твърде рано - от тях: почти 1 000 изобщо не са пристъпили училищния праг, а останалите 6 000 са записани в училище, но не са завършили 4 клас по различни причини. Предполага се, че определен процент от тях са заминали в чужбина, но статистика за това колко от децата, които напускат България, продължават или спират своето образование, обаче липсва.

„Всички ние знаем, че все по-малко и по-малко деца се раждат в България всяка година, а хиляди от тези, които се раждат не получават шанс да се развият. Няма развитие и успех без образование - това важи и за децата, и за държавата. Тъжно е, че 280 училищни класни стаи за начално образование в България остават празни всяка година. По закон не е разрешено назначаване на работа на хора без свидетелство за завършено основно образование. Тогава какво бъдеще очаква тези деца?", каза г-жа Таня Радочай, Представител на УНИЦЕФ за България.

Сред страните в ЕС - България е с най-ниската средната възраст на напусналите училище деца: едва 14,3 години, което е почти 2 години преди навършване на задължителната училищна възраст.

Незаписването в училище или твърде ранното отпадане от него водят до дефицит на знания, умения и компетентности в децата, което определя тяхната бъдеща реализация. Изследването показва, че всеки 9 от 10 непосещавали училище е неграмотен. Неграмотността, ниското образование или липсата на образование са основна причина за безработицата, ниски доходи и бедност. Живеещите в бедност през 2011 г. сред завършилите до основно образование са с над тройно по-висок дял (44,3%) в сравнение с бедните сред завършилите средно образование (13,1%).

„Децата на социално слабите и бедните родители, на неграмотните, са тези, които не ходят на училище и също остават неграмотни." сподели г-н Красимир Вълков, директор на 67 ОУ „Васил Друмев", гр. София, по време на представянето на добрата практика, което учебното заведение има в задържането на децата в училище. И допълни: „Изключително важно е да се създаде добра връзка между общините и училището, за да може да бъде проследявано всяко дете".

Основните причини за отпадане и незаписване на децата за училище са бедността на семействата, географската отдалеченост на малките населени места до образователните институции и ниското равнище на образование на родителите, здравните проблеми, недоброто владеене на официалния език, както и предразсъдъците и дискриминационните нагласи.

„Дете, което живее с родители, които не са могли да получат образование, има по-висока вероятност също да остане необразовано и бедно. Само образованието може да счупи кръга на бедността. За да проработи това обаче, всички деца трябва да имат възможност да учат от най-ранна възраст и да бъдат включени в качествено обучение. Образованието е уникален шанс обществото да преодолее неравенствата и осигури социална стабилност в бъдеще." допълни г-жа Таня Радочай, представител на УНИЦЕФ за България.

Отпадането и незаписването на децата в училище е в пряка връзка с високия дял необхванати в задължителна предучилищна подготовка - всяко пето дете сред 5-годишните и 11,5% от 6-годишните деца в България не е записано в детски градини и училища въпреки законовото задължение децата на тази възраст да бъдат включени в предучилищна подготовка. Основна причина е ограниченият достъп до детските градини в малките населени места за социално уязвими групи, които не са в състояние да заплащат такси и транспортни разходи. Доказано е, че децата, които посещават детска градина и форми на предучилищна подготовка отпадат по-малко от училище и имат по-голям шанс да продължат по-дълго своето образование.

Друг ключов проблем, който засяга в значителна степен училищното образование, е „скритото фактическо отпадане", дължащо се на формално водене в училище и толериране и нерегистриране на значителен брой отсъствия от училище. Според експертните оценки на директори, учители и общински образователни експерти, броят на засегнатите от скритото отпадане деца - надхвърля многократно броя на децата, ежегодно регистрирани като напуснали или незаписани в образователната система.

„Загубата на потенциала на толкова много деца има много висока цена за цялата държава. Бъдещето, което тези деца ще имат, не е от значение само за самите тях, но и за цялото общество. Най-просто казано - бъдещето на обществото е в училищата днес", каза г-жа Таня Радочай, представител на УНИЦЕФ за България.

Основните препоръки са работата по превенцията на незаписването и ранното напускане на училище чрез създаване на интегрирани междуинституционални механизми на местно, областно и национално равнище и ясно планиране на мерки с конкретни отговорности на институциите, социална работа и увеличаване на дела на средствата за образование от държавния бюджет за образование и повишаването на качеството и достъпа. Подкрепа на социално слабите семейства, за да могат да осигуряват на децата си образование, допълнително обучение по български език на деца, за които той не е майчин и насърчаване на участие на учители от етническите малцинства в образователната система, са други основни препоръки, базирани на добри практики.

Зa целите на изследването са ползвани данни на Националния статистически институт и на Министерство на образованието и науката.

Изследването е реализирано от изследователски екип с ръководител Боян Захариев, в съавторство с Илко Йорданов и Йоана Дечева, провели и теренните проучвания.