Рязането на стари кораби за скрап не може да се развие като бизнес заради липсата на нормативна уредба, а има голям интерес към него. Това заяви за „Черно море” к.д.п. Валентин Енчев, директор на ИА „Морска администрация” - Варна. По неговите думи този въпрос законодателно още не е решен в цяла Европа. Проектодирективата за рециклиране и оползотворяване на корабните останки беше посрещната с противоречиви мнения, което проточи нейното приемане. Това стана причина ние също да нямаме развито законодателство в тази насока, обясни кап. Енчев. Тези дни стана ясно, че Европейският парламент най-после е приел нова регулация за рязане на плавателните съдове. В нея е записано, че корабите под флага на страни от ЕС вече ще могат да бъдат извеждани от експлоатация в режища извън Съюза. Условието е това да става само при стриктно спазване на стандартите на Регламента за рециклиране на кораби, който забранява на европейски корабособственици да продават кораби на режища, където съдовете се режат директно на брега. А как ще се осигурява съответствието с тези стандарти, е въпрос, който ще решават регулярните инспекции съобразно оценките на ЕК и НПО-та, смятат от европарламента. Новият регламент влиза в сила до 3 г., за да има достатъчно време всички държави от общността да създадат необходимите законови условия за прилагането му. Това, което се знаеше досега, е, че е забранено рязането на кораб на вода. Може да се прави само на брега под контрола на РИОСВ. Разписано като нормативен документ обаче, липсва в очакване на европейската директива, за да можем да хармонизираме законодателството си към нея, обясни кап. Енчев. Той се надява оттук нататък регулирането на нормативната уредба да стане възможно по-бързо. Има голям интерес към рязането на кораби. Не случайно Турция стана четвъртата сила в този бизнес. Ние не можем да се мерим с нея, но имаме възможност да развием нишата поне за малките кораби, коментира шефът на ИАМА-Варна. Според него от страна на агенцията бизнесът има пълна подкрепа, но в случая бедата е, че намирането на бързо решение зависи от няколко инстанции. Ето, ще се обърнат към РИОСВ за разработването на нормативната уредба, но инспекцията едва ли ще се задейства, ако идеята идва отвън. Затова е нужна намесата на по-горните инстанции в държавата, категоричен е той. Имаме информация за няколко тайно нарязани кораба, продължава кап. Енчев. Проверили я и се установило, че наистина са нарязани, но няма нарушения на екологичните изисквания, тъй като не е станало във водата. Няма законодателство, а реално се реже. Не е ли по-добре вместо да се кара на ръба на забраненото и непрекъснато да се вика прокуратурата, най-после този бизнес да се регламентира и да му се даде възможност да се развива, още повече че като пристанище град имаме условия за това, реторично пита шефът на ИАМА- Варна.



4 корабни гробища събират бракуваните плавателни съдове

Повечето европейски корабособственици, включително и нашите, изпращат корабите си за скрап в Югоизточна Азия, където при изключително тежки условия на труд те биват разфасовани. Най-голямото корабно режище (приема над 40% от корабите по света) се намира в град Читагонг, Бангладеш, което заема 7 км ивица от плажа и дава работа на повече от 150 000 души при изключително ниско заплащане и непрекъснат риск за живота. По думите на наши капитани, посещавали тамошното пристанище, не се спазват никакви екологични изисквания и в района вече са унищожени всички естествени морски животински видове.

Подобни са условията на труд и на корабните гробища в Пакистан, Индия, което не спира големите европейски корабособственици да ги използват. Четвъртото голямо режище се намира в Турция.

До момента единственото наложено ограничение е забраната за продажба на кораб, плаващ под европейски флаг, на страна извън общността, което може да става едва след осмата година от построяването му. По този начин не първият собственик вече е отговорен за нарязването на стария плавателен съд. Сега идеята на Европарламента е всички европейски корабособственици да започнат да плащат по 3 цента на тон в специален фонд, след като корабът е регистриран в пристанище на общността. Събраните средства от този своеобразен данък ще отиват за подобряване на условията на труд и екостандартите на режищата.

К.д.п. Валентин Енчев, директор на „Морска администрация”- Варна: Само това лято има 10 акта за кражби на скрап от потънали кораби

- Колко потънали кораба има край нашето крайбрежие?

- Имаме обобщена информация за около 25 обекта на потънало имущество в района от северната граница до нос Емине.

- Има ли някакъв регламент за тяхното изваждане и рязане?

- Изваждането на потънало имущество е регламентирано в Наредба №24 на МТ. Идеята в нея е как да предпазим хората, корабоплаването и околната среда при извършването на такива дейности. Изискването за наредбата идва от Кодекса на търговското корабоплаване, където има глава за изваждането на потънало имущество (кораб, останки, части от кораб). Изваждането става с участието на 4 институции: ИАМА, ВМС, Гранична полиция и Центъра за подводна археология. Областният управител е този, който има право да се разпорежда с това имущество, и то в определени случаи. Когато то създава опасност за корабоплаването, ИАМА е длъжна да принуди неговия собственик да го извади или да покрие разходите по тази операция. Ако не създава опасност, но собственикът му не желае да го извади в едногодишен срок, той губи правата си върху него и става държавна собственост.

- Правят ли се опити за нелегално вадене или рязане на потънали кораби?

- Постоянно има такива опити. Използва се нощното време в периодите, когато няма засилен контрол от страна на Гранична полиция и на ИАМА. Крайбрежието ни е голямо, а ресурсите за денонощен контрол са ограничени.

- Има ли заловени бракониери?

- Само това лято има 10 акта на такива нарушители. Става дума за 2 случая, при които граничен патрулен кораб залови 5 - 6 души накуп. Санкцията по закон е от 400 до 2000 лв. Административните актове се обжалват безплатно и следва дълго моткане, накрая излиза, че не могат да се платят, защото няма какво да се вземе от нарушителите.

- А какво става с рязането на стари кораби?

- Както вече споменах, това не е решено законово. Единствено е забранено да се реже кораб на вода. Във всички случаи, когато е имало рязане на кораби, то е ставало след изтегляне на брега и под контрола на РИОСВ. Разписано като нормативен документ обаче, самото рязане, депониране напълно отсъства.

- Какво става с прословутото режище на Острова?

- Сега там има 4 кораба във водата и за тяхното вадене има подадени заявления по силата на Наредба №24. За тях ще се разпореди областният управител. Преди години, бидейки в правото си да разполагат с тези кораби, са ги нарязали до частта им във водата и така са ги оставили, защото следва най-трудното. Такива примери има и извън канала. Ето, случаят с „Муун Лейк”, който години наред стоя, изрязан до водата, на Паша дере. Накрая се намери кандидат за изваждането му и той се сблъска с неимоверни трудности заради спецификата на мястото. Сега се надявам да има решение и за 4-те кораба до стария канал и това място на Острова да бъде почистено.

Тези дни по време на честването на 100-годишнината на ИАМА отново от страна на бизнеса ме питаха кога най-после нормативно ще се уреди рязането на кораби? Никъде не пише, че е разрешено, нито пък, че е забранено. Наистина никакво положение, от което вече трябва да се излезе. Нещо, което може да стане само с висшестояща намеса.