В центъра на внимание на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) трябва във всеки един момент да бъде отделният потребител. Това не е празно заклинание, тъй като репутацията на агенцията трябва да расте и всеки човек да се чувства сигурен.

С тези думи новият изпълнителен директор на БАБХ проф. Пламен Моллов се обърна към медиите на своята първа пресконференция на поста. На масата до него седна и досегашният директор Венцеслава Тасева, която бе преназначена за зам.-директор, като с този акт двамата демонстрираха приемственост.

Моллов очерта посоките, в които смята да работи и постави отделния човек и доверието към агенцията като най-важни. Новият директор ще работи за оптимизиране и стиковане на различните звена в агенцията, които са били малко или повече механично обединени при създаването на БАБХ.

Основният показател за отчитане на дейността на агенцията досега са били количествените измерения като брой проверки, но е липсвал качественият показател и ефектът от проверките, призна Моллов.

Той бе категоричен, че ще работи по посока изместване на контрола от хранителните вериги и магазините, където се продава готовия продукт към местата, където се създават храните.

Моллов бе категоричен, че основната отговорност в цяла Европа е при производителите, а не в контролните органи.

Самоконтролът обаче трябва да се налага не с декларации, а с ефективни системи, които да отговарят на ясни и категорични критерии. Новият директор на БАБХ настоя, че не става дума за административен натиск, а за уточнени от европейското законодателства и след дискусии с бизнеса правила, които на практика да са от полза на самия бизнес.

"Равните условия на пазара се постигат чрез ясни критерии. Може да се направи и една проверка на година, но фирмата да знае, че тя е в неин интерес и ще и покаже слабите места, така че като се поправи да изважда на пазара добри продукти", обясни Моллов.

До известна степен е изгубен и балансът по отношение на това, че ветеринаро-медицинската част на контрола е добра, но тя е единствена и трябва да се засили контрола при растителните храни, фуража и други.

Проблем на контрола е и той да бъде подплатен с добре изградена лабораторна дейност, за което имат значение средствата, подчерта Моллов.

Важна е и мотивацията на служителите, като в момента заплатите в агенцията са от най-ниските в земеделския сектор, а по този начин няма как да бъдат привлечени качествени специалисти.

Моллов обърна внимание на сайта на БАБХ, който е добре изграден, но е за професионалисти и хора от сектора. Той не е потребителски насочен и трябва да бъде подобрен, да се обвърже със социални мрежи и да бъде 24 часа на разположение на отделния потребител, за да се постигне обществен мониторинг на дейността на агенцията, подчерта новият директор.

Пламен Моллов се обяви за нов Закон за храните, тъй като в момента с множеството си поправки той прилича на мястото, където всеки вкарва текстове, които не е успял да вкара другаде.

Нов закон поиска и зам.-министърът на земеделието Явор Гечев като обеща, че неговото изготвяне ще започне съвсем скоро. Законът е писан във времена, когато не сме били част от Европейския съюз, припомни Гечев.

По отношение на продукти в магазините, идващи от сивия сектор зам.-министърът подчерта, че се работи много активно в тази посока и скоро това няма да бъде възможно, като даде за пример предприетите мерки за граничен и вътрешен контрол във взаимодействие с НАП след протестите на зеленчукопроизводители през лятото.

След Нова година всеки влизащ в страната автомобил с хранителни стоки трябва да подлежи на проверка за произход, финансови документи и качество, да бъде запечатван, а на влизане в съответния склад процедурата да се повтори, което е доказана практика в Европа, подчерта Гечев.