Глоби до 1 млн. лв. ще отнасят фирмите, които представят неверни данни, за да получат кредит. Това предвиждат промени в Закона за административните нарушения и наказания, които са предложени от вицепремиера Даниела Бобева и вече са внесени в парламента. Новите санкции няма да отменят наказателната отговорност, която носят шефовете на компании, които са излъгали или скрили данни от банката с цел да бъдат одобрени за кредит. Но дори ако по една или друга причина шефът на фирмата се отърве от затвора, ще бъде наказана компанията, която е осъществила измамата. Фирми, които представят неверни данни, за да получат средства от фондовете на ЕС, също ще може да бъдат глобени до 1 млн. лв., но не по-малко от стойността на облагата, ако тя е имуществена, предвиждат още промените. Ако облагата от измамата не може да се оцени, глобата ще бъде до 500 хил. лв. Същите санкции се въвеждат и за фирмите, които се опитват да укрият данъци в големи размери чрез преобразуване на търговско дружество или чрез извършване на сделки между свързани лица. Новите санкции ще може да се налагат на фирмите и когато опитът за измама не се е реализирал, защото е спрян своевременно от банката, държавната администрация или служителите на Националната агенция за приходи. С промените се цели да се обхванат най-честите случаи на престъпно поведение, което би могло да доведе до облагодетелстване на фирми, които в момента са извън обхвата на ЗАНН, гласят мотивите. Освен налагането на глоби, от фирмите ще бъдат отнемани облагите, които са придобити с представяне на неверни данни. Това например може са цели проекти, които се осъществяват с пари от ЕС, за получаването на които фирмата е представила неверни данни. Промените предвиждат още санкциите да се налагат и на фирми, които нямат седалище в България, но престъплението е извършено на територията на страната.