В рамките на 2012 г. здравните заведения във Варна са генерирали повече от 202 тона опасни отпадъци. Според данните на Общинския план за развитие на община Варна в последните години опасните отпадъци се образуват в малки количества, но от много източници – значителен брой индивидуални и групови практики за медицинска и стоматологична помощ. През 2011 г. лечебните заведения, контролирани от РЗИ, наброяват 1356.

В настоящия момент не е ясно колко от здравните заведения имат действащи системи за събиране и извозване на биомедицински и медицински отпадъци. В резултат на лисващите организация и система за контрол в последните години все по-често се появяват публикации за изхвърляне на торби с опасни медицински отпадъци в контейнерите за смет. Подобна практика е особено рискова с оглед опасностите, които този вид крият за атмосферата и за здравето на хората.

Фактът, че отпадъците от здравеопазването и ветеринарната медицина се класифицират като опасни, сам по себе си ги определя като заплаха за човешкото здраве и околната среда.

Наблюденията, проведени в здравни заведения от различни страни, показват, че биомедицинските и медицинските отпадъци съдържат малко под 10% материали, които могат да бъдат считани за „потенциално инфекциозни”.

Експертите са категорични, че при подходящо разделяне, делът на инфекциозните отпадъци може да бъде сведен до 1–5 на сто от всички отпадъци, генерирани в здравните заведения.

Проблемът на територията на Варна и на страната е липсата на организация и модерни съоръжения за безопасна преработка на медицинските отпадъци.

С влизането на страната ни в ЕС през 2007 г. бе преустановена експлоатацията на 42 инсталации за изгаряне на отпадъци от лечебните заведения, познати повече като сметогорни. Причините за тяхното спиране – неотговаряне на нормативните изисквания. В момента единственият работещ инсинератор за болнични отпадъци е в София. Той е с капацитет 400 кг/ час за твърди и 100 литра за течни отпадъци. Има планове за изграждане на три системи за изгаряне на опасните болнични отпадъци – в градовете Варна, Пловдив и Плевен. Предвижда се и реализиране на регионални инсталации за стерилизация на инфекциозни отпадъци в Стара Загора и Благоевград, но до момента няма реализация на тези проекти.

Световните тенденции са категорични, че инсинераторите трябва да останат в историята, тъй като редуцират количеството боклук с около 70%, а останалите 30% са силно токсична пепел, и да отстъпят място на новите модерни и безопасни технологии за третиране на този вид опасни отпадъци.

Единствената възможност за болниците да изградят съвременни системи за унищожаване на опасни отпадъци са с проекти по европейските програми. До момента обаче няма текст в договора за присъединяване, който да позволява това. Затова е необходимо всички държавни институции да обединят усилията за включване на възможност, позволяваща финансиране на подобни проекти, както в договора, така и в Оперативна програма „Региони в растеж”.

Старите системи за унижожаване на опасни болнични отпадъци имат три съвременни алтернативи:

Автоклавиране или стерилизация с пара – отпадъците се подлагат на въздействието на наситена пара под налягане в парен котел или автоклав

Микровълнова дезинфекция – прилагане над отпадъйците на високоенергийно електромагнитно поле в затворени контейнери при атмосферно налягане и температури под нормалната точка на кипене на водата

Химична дезинфекция – обработване на отпадъците с химични вещества, които притежават антимикробни свойства.

Всички тези въпроси и вариантите за решаването им бяха обсъдени снощи от експерти на Кръгла маса по проблемите, свързани с медицинските отпадъци в Ректората на Медицинския университет във Варна. По-рано вчера бе открита и изложба, посветена на биомедицинските отпадъци в катедра по биохимия, молекулярна медицина и нутригеномика.

Организатор на дискусията и изложбата е Обществен център за околна среда и устойчиво развитие в рамките на проект „Как се управляват опасните биологични отпадъци във Варна, финансиран от програма „Младежки проекти – 2013 г.” на Община Варна.