Абсолютният брой на най-малките села в България ще продължава да расте, тъй като все повече населени места с по-голямо население попадат в по-ниски категории заради обезлюдяване, заяви ученият от БАН Николай Цеков, който е автор на изследване на демографските перспективи пред най-малките селища у нас.

Разработката е пореден опит да се покаже връзката между демографската криза, обезлюдяването и икономиката, като касае най-малките селища, които според Цеков са „червените лампички върху картата" или иначе казано са на стадий, в който си отиват.

Най-малките селища са такива с до 200 души население, като тази категория значително нараства всяка година. През 2006 година села, в които са живеели 1000 или дори 2000 души днес попадат в тази категория, обясни Цеков.

Някои села с години стоят дори без население, без да бъдат изтрити от регистъра на население места. Към момента така наречените „села - призраци" без нито един жител у нас са около 200, обяви той.

От Института за изследване на населението и човека към БАН представиха сравнения със ситуацията по възрастови групи в тези население места през 1946 година и днес, като „пирамидата" на населението тогава е нормална, а днес е напълно обърната, тоест преобладаващата част са най-възрастните, а младите почти изцяло липсват.

Селата и малките градове са напълно оголени, младите ги няма, което заличава всякаква възможност за демографски растеж и води чисто биологично изчезване на населението и съответно населените места от картата, обобщи добре известната перспектива Цеков. Над 1000 села в България са така наречените села „без родилки", в които няма нито едно родено дете с десетилетие.

Има обаче едно изключение и това са селата със смесено население, съобщи той. От БАН са категорични, единствените запазени в нормален вид малки население места с тези, където преобладава турско, помашко или ромско население. Цеков даде пример с община Гърмен и община Черноочене в Родопско, където „пирамидата" е запазена, както и репродуктивния потенциал, което обуславя дълъг живот и нормално развитие.

Ясно се вижда връзката между обезлюдяването и етническия състав и колкото по-голям е броят на малцинствените групи, толкова по-голям е потенциала, категоричен бе Цеков.

Българските села обаче си отиват.

Николай Цеков се спря и на друг важен проблем - загубата на средства по европейската програма за развитие на селските региони. Според него това се дължи не само на „мързел и некомпетентност" на централната власт, но най-вече на липсата на всякакъв административен потенциал в местната власт и население.

Според него трябва да има обединение на определени малки общини, за да се оптимизира техния административен потенциал, но това вероятно не се прави, защото тези общини са важни за изборните резултати в този си вид.