Създаване на поклоннически маршрут във Варна, който да обхваща едни от най-значимите в региона манастири, е идея на Регионалния исторически музей, която търси реализиране вече от няколко години. За проекта пред „Черно море“ разказа директорът на музея проф. Валентин Плетньов. Всичко започва преди години, когато напредват разкопките в два от манастирите край Варна – тези в местностите Караач теке и Джанавара. Тогава идва идеята да се създаде поклоннически туризъм. Планът е маршрутът да започне с манастира в Джанавара, който е от V - VI век. След това да се посети базиликата на ул. „Хан Крум“ в града и след нея манастира в Караач теке, който е от X – XI век. Маршрутът ще завърши с разглеждане на Аладжа манастир, който е от XIII - XIV век, като така ще се обхване един голям период от развитието на християнството в региона. Разбира се, за да се осъществи проектът, са нужни средста за реставрацията на тези обекти.

Проф. Плетньов сподели, че идеята е започнала да се осъществява в предишния програмен период.

Стартирала е и работата по изготвяне на цялостния проект. Тогава община Варна е платила за адаптацията на Аладжа манастир и допълнителните дейности, които се извършват в него. След това обаче реализирането на идеята стопира. „В средствата за предишния програмен период включиха Черноморието едва последните месеци, когато останаха някакви средства за култура“, коментира проф. Плетньов. Той заяви, че четирите месеца, с които са разполагали, са били крайно недостатъчни за подготовката на целия проект, като е имало и допълнителни спънки. „Тогава имаше нотариални актове само за Аладжа манастир. Нямаше за обекта в Караач теке и базиликата в Джанавара. А без нотариални актове и изготвен подробен устройствен план не може да се прави проектиране“, обясни той. Сподели, че една от целите е била манастирът в Джанавара да се направи по подобие на Аладжа манастир, където се извърши консервация на скалите, монтират се осветление и техника за озвучаване, изградиха се нови алеи и т. н. според проф. Плетньов цялостната реализиция на идеята за поклоннически маршрут ще струва близо 4 млн. лв.

Той отбелязва грешка в държавната политика по отношение на културно-историческото наследство в последните години. „Всичко бе съсредоточено във вътрешността на страната, тъй като се смяташе, че културният туризъм по Черноморието едва ли не се развива много активно. А всъщност се оказа, че Черноморието в голяма степен изостава в това отношение“, посочи той. Плетньов обясни, че е инвестирано много в проекти за атрактивни крепости, изграждане на светилища и др., които в момента почти не се посещават. Причината е, че няма големи потоци от туристи в тези части на страната, както и липсата на подходяща пътна инфраструктура. Професорът е на мнение, че такива мащабни проекти е трябвало да се реализират първо покрай морето, където ежегодно има потоци от туристи, и след това да се премине към вътрешността на страната. „Обектите по Черноморието бяха изолирани. В района на Калиакра не се правеше нищо, в Каварна също“, коментира той.

Според него добре развит поклоннически туризъм има в Созопол. Това е станало с реставрацията на манастира на остров Свети Иван и откритите в него реликви.

Проф. Плетньов се надява в програмния период 2014 – 2020 г. идеята за поклоннически маршрут да намери финансиране. Според него това е една от големите атракции, които липсват на Варна.

„Разбрах, че много проекти се подготвят за новия програмен период и се надявам, че ще успеем да свършим много неща. Но основното е, че трябва да се обявят тръжни процедури за идейните проекти“, обясни професорът.

Той разказа още, че в момента базиликите във Варна се изучават с 5000 лв. от бюджета на музея. В местността Караач теке пък се работи с 15 000 лв., отпуснати от Министерството на културата, които, според проф. Плетньов, са крайно недостатъчни.

Средствата не достигат и за дейностите по Римските терми. Проф. Плетньов каза, че в момента за тях има отпуснати 150 000 лв., а те стигат само за най-спешните ремонти. „За термите трябва да има едно твърдо решение с идеен проект. Трябва да се изгради и частично покритие, както се прави в целия свят. Площта е 7 декара. Градът се нуждае от изложбени, концертни зали. Те ще могат да се използват целогодишно“, коментира той.

Припомняме, че има идея за изграждане на прозрачно покритие над вътрешния двор на Археологическия музей. Идеята за това е от 2002 г. и реализирането й вече е възможно благодарение на подписания наскоро от община Варна договор за безвъзмездно предоставяне на 1,485 млн. лв. по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 - 2013 г.”, по проекта „В подкрепа на Варна за програмен период 2014 – 2020 г“. Проф. Плетньов посочи, че музеят разполага с цялата документация за техническите дейности, които трябва да се извършат преди покриването на двора.

„Трябва да се знае, че археологията не е само да извадим и проучим нещата, трябва да ги направим достъпни както в цял свят. Защото там, където са намерени сериозни археологически обекти, които са възстановени, те носят страхотни приходи“, отбеляза проф. Валентин Плетньов.