Ветеринарят доктор Георги Делчев е познат на варненци не само от страниците на „Народно дело” през годините с постоянната си готовност да оказва помощ на ранени, блъснати и пострадали на пътя животни. Той и колегите му в известна ветеринарна клиника в града са нащрек всеки миг, защото по традиция хората не им водят само домашните си любимци. Гражданите се сещат първо за тях, когато видят на пътя блъснато и все още мърдащо четириного. Напоследък обаче са зачестили случаите на оказване първа помощ на отровени и простреляни мъничета.

Потресаваща е гледката в добре поддържания стационар, където пострадалите пациенти стоят на лечение дни или седмици – според нуждите си, като в истинска човешка болница. Потресаваща обаче е гледката за непривикналия посетител. Ако е със слаби нерви и много обича животните, никой не би издържал да види отворените рани на кучетата и котките в помещението, разположени едни над други в клетките. Тези четириноги, които имат проблем на лицето, сякаш инстинктивно и суетно са се обърнали с гръб към посетителя. Такъв е случаят с едно от котетата, което има рак на муцунката. Друго обаче е пристигнало същия ден, донесено от съвестен гражданин, тъй като кола го е блъснала в главичката, но слава богу не го е убила. Сега малчуганът е упоен и се възстановява, но от носленцето му все още капе кръв.

Доктор Делчев вади рентгенови снимки на най-тежките случаи. Той ни показва как се разпръскват оловните сачми в малките телца – това са десетки ярки топчета, които светят повече от самата кост върху светещата стена на апарата.

Другите случаи са традиционните – парализирано куче на системи, което трепери от страх при всяко влизане на човек, защото не може да мърда, друго с почти извадено око, домашни любимци с всякакви усложнения – не е много весело, защото там хората и животните отиват с проблеми все пак.

Лекарите в стрес всяка секунда – чакат поредния спешен случай

Докато си говорим с екипа, лекарите се озъртат в очакване през вратата да връхлети следващият случай на простреляно, отровено или блъснато беззащитно мъниче, донесено от някой добър човек. Обикновено носачът плаща за манипулациите, тъй като няма кой официален орган да поеме грижата. Най-активни във финансирането са природозащитните организации. От “Анимал хоуп” постоянно носели нови и нови пострадали животинки, плащали лечението им, а след това им намирали приемни семейства. В момента и стационарът е пълен именно от подобни пациенти, които с доверие приемат зелените престилки на мъжете и жените, сменящи периодично храната и превръзките, чистещи тоалетните и приемащи без стон непоносимата за всеки друг човек миризма на болна плът. Все пак не само медицината е водещ фактор там, а и любовта, става ясно при всяко посещение и при всеки жест на отстъпка от цената на консумативи и лекарства за бездомниците на четири крака.

В Швейцария пациентите влизали по график, нямало инциденти

При нас няма нито простреляни, нито отровени, нито блъснати животни – съобщил на доктор Делчев негов колега от Швейцария. Просто варненецът го попитал как графикът му е сигурен за седмици напред, без да има инцидентни случаи. Ами така, отговорил чужденецът – тук колите карат така, че не блъскат животни. Да ги стрелят и тровят ли?! Че кой би го направил, зачудил се човекът.

А у нас ситуацията е следната: всеки ден чуваме „Те хората са по улиците, а вие за животните мислите.” „Ами да, щом към едните нямаме отношение, какво останало за другите”, би гласял отговорът от всяка цивилизована в това отношение страна с нормални закони и права за всяко живо същество.