Нарастване на престъпността и броя на жертвите и все по-слабо желание престъпленията да бъдат докладвани на полицията, разминаване с официалните данни на МВР, ръст на кражбите и малка вероятност бежанският поток да доведе до увеличавана на тежката престъпност.

Това са основните изводи от анализ на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) по отношение динамиката на конвенционалната престъпност в България през 2012 и началото на 2013 година.

Рязък ръст на жертвите на престъпления през 2012 в сравнение с 2011 година отчитат от ЦИД - от 10.3% на 15.4%, като се увеличава както броя на престъпления, така и жертвите. За 2012 се регистрира и най-големият спад на докладваните престъпления за последните 3 години или така наречената латентност.

Според официалната статистика на МВР обаче престъпленията намаляват от 114871 на 107828, като ЦИД за първи път отбелязва подобно толкова голямо разминаване. Един от важните индикатори, които центърът предоставя чрез своите изследване е нивото на „скритата престъпност", която не се съобщава в полицията и не попада в статистиката на МВР.

Едва 42.4% от престъпленията са съобщени в полицията през 2012 година, а всяка втора жертва на престъпление е избрала да не го съобщава. От ЦИД посочват, че през 2010 година е имало рекордно ниски нива на латентност, което се дължи до голяма степен на отразяването на дейността на полицията в медиите. С нарастването на тяхната критичност и края на мандата на предишното правителство обаче спада и доверието, а съответно и докладването на престъпленията.

Данните от националното представително изследаване на ЦИД показват, че от приблизително 600 000 престъпления, извършени за година, около половината не се съобщават. Следователно около 300 000 престъпления би трябвало да се регистрират от полицията и да бъдат отразени в тяхната статистика.

МВР обаче регистрира приблизително 110 000 престъпления годишно, като това дава основание да се направи заключение, че по редица причини около 190 000 престъпления съобщени от гражданите в крайна сметка не се регистрират и разследват от МВР.

На днешното представяне на изследването, проведено още през януари и февруари 2013 година, трябваше да присъстват и зам.-министърът на вътрешните работи Пламен Ангелов и главния секретар на МВР Светлозар Лазаров. Заради изказвания на Тихомир Безлов от ЦИД във „Фейсбук" по темата за кабинета на Пламен Орешарски снощи обаче се случило така, че двамата да не се появят днес. Директорът на програма „Сигурност" към ЦИД Чавдар Червенков многократно се извини за тяхната липса и изрази надежда, че малкото „институционално разминаване" скоро ще бъда изгладено.

Поради отсъствието на представители на държавните институции не се състоя и желаният дебат за мерките, които биха могли да бъдат предприети. Проблем например е, че инспекторатът към МВР, който трябва да следи дейността на своите служители е със състав от 20 души, които трябва да инспектират 60 000 свои колеги.

Липсва и независима и външна за МВР система за оплаквания, като в момента, за да се оплачеш от едно РПУ трябва да подадеш жалба в самото РПУ, от което се оплакваш, обясни Филип Гунев - старши анализатор в ЦИД.

Гунев коментира и темата с бежанците и възможността те да доведат след себе си организирани криминални потоци. В световен мащаб криминалните потоци не следват обезателно емигрантските потоци, настоя той.

„Не познаваме сирийските бежанци, не знам какви точно са те, от какви региони идват - дали са от Смолян или Люлин", даде за пример Гунев и подчерта, че има разлика в престъпността в регионите с български емигранти например в Испания и Холандия.

Много е вероятно обаче да нараснат дребните кражби, свързани с оцеляване и осигуряване на препитание. Връзките на икономически емигранти или бежанци с организирани престъпни дейности обаче са незначителни, категорични са от ЦИД.