811 г. — В Битката при Върбишкия проход българският кан Крум разгромява войската на византийския император Никифор I, а самият император е убит.

1529 г. — Испанският конкистадор Франсиско Писаро получава заповед от краля да открие и завоюва Перу за испанската корона.

1730 г. — Императрицата на Русия Анна подписва указ за изливането на най-голямата камбана в света — Цар Калакол.

1788 г. — Британските колонисти в Австралия основават град Сидни.

1788 г. — Ню Йорк ратифицира новата конституция и става 11-ият щат на САЩ.

1803 г. — Във Великобритания е открита първата железопътна линия.

1847 г. — Либерия става първата африканска колония, придобила независимост.

1887 г. — Полският евреин Людвик Заменхоф публикува книгата си Международен език, която е първият учебник по изучаване на създадения от него език Есперанто.

1908 г. — В САЩ се създава Бюро за разузнаване, което през 1935 е преименувано във ФБР.

1909 г. — Открита е железопътната линия Радомир — Кюстендил (87 км).

1924 г. — Обявена е обща амнистия за участниците в юнските и септемврийските събития през 1923 г.

1926 г. — Учредява се Пловдивски Спортклуб

1940 г. — В Залцбург Адолф Хитлер и Йоахим фон Рибентроп започват преговори последователно с румънския и българския премиер за уговаряне връщането на Южна Добруджа на България.

1945 г. - В Потсдам, Германия, е обявена Потсдамската декларация.

1947 г. — Народна република България отправя официална молба към ООН за членство в организацията.

1947 г. — Американският президент Хари Труман подписва Закона за национална сигурност, с който се създава Централно разузнавателно управление (ЦРУ).

1956 г. — След като Световната банка отказва да финансира строежа на Асуанската язовирна стена египетският президент Гамал Абдел Насър обявява национализация на Суецкия канал, с което предизвиква международно недоволство.

1963 г. — При земетресение в Скопие, Югославия загиват 1100 души.

1965 г. — Обявена е независимостта на държавата Малдиви.

1971 г. - Програма Аполо: Започва пилотираната мисия Аполо 15 - четвъртата мисия кацнала на Луната, при която за първи път е използван Лунар Роувър и за пръв път е изследвана лунната повърхност извън лунно море.

1989 г. — Федералния съд на САЩ подвежда под отговорност студента Робърт Морис за разпространяване на първия компютърен червей по интернет.

1994 г. — Естония и Русия се споразумяват за напускане на руските войски от Естония.

1995 г. — В Брюксел е подписана конвенцията за създаване на Европейската полицейска агенция Европол.

Родени на 26 юли

1678 г. — Йозеф I, свещен римски император († 1711 г.)

1782 г. — Джон Филд, ирландски композитор († 1837 г.)

1802 г. — Мариано Ариста, президент на Мексико († 1855 г.)

1822 г. — Робърт Уилям Томсън, шотландски изобретател († 1873 г.)

1829 г. — Огюст Бернарт, министър-председател на Белгия, Нобелов лауреат през 1909 г. († 1912 г.)

1842 г. — Алфред Маршал, британски икономист († 1924 г.)

1856 г. — Джордж Бърнард Шоу, ирландски драматург, Нобелов лауреат през 1925 г. († 1950 г.)

1861 г. — Важа-Пшавела, грузински поет († 1915 г.)

1862 г. — Васил Кънчов, български историк, географ и политик († 1902 г.)

1865 г. — Филип Шайдеман, канцлер на Ваймарската република († 1939 г.)

1875 г. — Антонио Мачадо, испански поет († 1939 г.)

1875 г. — Карл Густав Юнг, швейцарски психолог и психиатър († 1961 г.)

1881 г. — Христо Метев, български предприемач († 1953 г.)

1894 г. — Олдъс Хъксли, английски писател († 1963 г.)

1922 г. — Джейсън Робардс, американски актьор († 2000 г.)

1928 г. — Стенли Кубрик, американски режисьор († 1999 г.)

1928 г. — Франческо Косига, президент на Италия († 2010 г.)

1941 г. — Красимир Спасов, български режисьор

1942 г. — Владимир Мечиар, министър-председател на Словакия

1942 г. — Людмила Живкова, български политик († 1981 г.)

1943 г. — Мик Джагър, британски рок музикант (The Rolling Stones)

1945 г. — Веселин Савов, български актьор († 2006 г.)

1945 г. — Хелън Мирън, английска актриса

1948 г. — Нораир Нурикян, български щангист

1949 г. — Роджър Тейлър, британски музикант (Queen)

1953 г. — Петко Москов, български скулптор († 2004 г.)

1957 г. — Ник де Фирмиан, американски шахматист

1958 г. — Анджела Хюит, канадска пианистка

1959 г. — Кевин Спейси, американски актьор

1964 г. — Сандра Бълок, американска актриса

1966 г. — Анджело Ди Ливио, италиански футболист

1973 г. — Кейт Бекинсейл, английска актриса

1980 г. — Теодор Койчинов, български певец

1982 г. — Дилайла Стронг, американска порно актриса

1985 г. — Гаел Клиши, френски футболист