В Св. синод скоро може да има двама митрополити с името Григорий. Игуменът на Троянския манастир е сред най-спряганите за овдовялата Варненска епархия, научи "Стандарт" от църковни източници. Григорий се казва и настоящият Великотърновски митрополит.

Врачанският владика Калиник се е отказал да ръководи временно овдовялата Варненска епархия и още вечерта след погребението се е прибрал в покоите си. Според свещеници 82-годишният митрополит не изглеждал разстроен от фиаското в морската столица. Напротив - държал се достолепно и демонстрирал добро здраве и висок дух, научи "Стандарт".

Кандидатурата на Браницкия епископ Григорий за престола на покойния дядо Кирил е особено актуална, след като стана ясно, че епископ Антоний предпочита да остане при паството си в Европа. Името на викария от Берлин се завъртя за престола в морската столица веднага след неочакваната кончина на Варненския митрополит. Антоний обаче по-вероятно ще е фаворитът за престола в Европа. Мястото там се оваканти, след като титулярът дядо Симеон се оттегли в пансион в САЩ поради влошено здраве. И миналия месец Синодът прие оставката му от престола. Опонент за Берлин се очаква да му е предишният викарий там епископ Тихон. В момента той управлява патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".

Тихон обаче не се ползва с благоволението на владиците, след като забърка скандал в епархията и заради него през 2009 г. Синодът временно отстрани от престола Симеон. "Прегрешението" му бе, че коленичи пред папата в Рим и му целуна ръка - на църковен език това означава, че признава върховенството на главата на Католическата църква. След поредица от инфарктни събития Симеон бе възстановен на престола в Берлин, Тихон бе прибран в София, а като викарий за германската столица замина епископ Антоний. Дотогава той бе дясна ръка на Пловдивския митрополит Николай.

Другият най-силен кандидат за Варна е Знеполският епископ Йоан, който в момента е в София. Той бе викарий на покойния патриарх Максим, а Негово Светейшество Неофит го остави на поста. Дядо Йоан е и изборът на кръга около Гавриил Ловчански когото свещениците във Варна искат за наместник до избора на нов титуляр на епархията. Още няма яснота кого патриарх Неофит ще вземе за викарий, ако дядо Йоан замине за морето.

Не е ясно и как ще реагира Синодът на бунта на духовенството във Варна срещу пратения от архиереите за наместник Калиник Врачански. Той изразил готовност да се оттегли, но за целта трябва решение на Синода. Деликатният момент тук е, че ако архиереите клекнат пред натиска на поповете, ще създадат прецедент и в бъдеще йерархичността в църквата ще е сериозно компрометирана. Така че от съображения за самосъхранение митрополитите е по-вероятно да не сменят Калиник, обясняват близки до Синода. Засега от канцеларията на БПЦ казват само, че чакат официални писма както от варненското духовенство, така и от Калиник. И след това патриархът ще реши дали да насрочи нова извънредна сбирка на Синода. Иначе редовната есенна сесия започва на 23 септември.

Близки до Калиник пък лансират версията, че врачанският владика се опитвал да влезе в ролята на омиротворител, но явно не му се отдава. Други пък разправят, че той отишъл на "доброволна смърт" във Варна, за да проправи път за митрополитския пост на дясната си ръка - Траянополския епископ Киприян. Те смятат, че огромната империя, която остави владиката Кирил, не е по силите на 82-годишния Калиник и той го съзнава, но решил да се жертва за 36-годишния Киприян. Епископът вече има доста опит и е достоен да се издигне до митрополит, смятат в епархията. Дали жертвата на Калиник си заслужава, или Киприян е "бита карта" - развръзката предстои.

Черната овца на Синода - дядо Калиник, спокойно може да се кандидатира за тази "длъжност". Въпреки това врачани почитат владиката си и се гневят, че доброто, което прави, някак не се забелязва, а непрекъснато го забъркват в скандали. Миряни, които редовно се черкуват, смятат, че дядо Калиник незаслужено е напъден от Варна. Те отричат плъзналия слух, че той е от лобито на Николай Пловдивски и затова е предизвикал гнева на варненци. "Напротив, в тази жестока война между двата лагера Калиник е по средата. Затова не го обичат нито хората на Кирил, нито тези на Николай", смятат от църковните среди в града. Някои обаче още припомнят, че след смъртта на дядо Паисий през 1974 г. е станал врачански митрополит, благодарение на БКП. Изборът бил спечелен от бившия пловдивски владика Арсений, но бил касиран заради Калиник. Тогава започнала яка агитация сред духовниците във Враца от активисти на партията. Но и при повторното гласуване дядо Арсений спечелил. Тъй като разликата била само няколко гласа, Светият синод под натиска на БКП наложил Калиник за митрополит.

Скандалният владика е замесван и в заговор срещу патриарх Максим. На 30 ноември 2005 г. по време на частна визита в Цариградската патриаршия в Истанбул той поискал от Вселенския патриарх Вартоломей I да помогне за отстраняването на Максим. "Патриархът е назначен от Тодор Живков и затова трябва да освободи трона", били думите на митрополит Калиник. Визитата му в Истанбул била три дни след решението на Светия синод да отмени свикания през ноември Църковно-народен събор. Тогава владиците, под председателството на Калиник, изтъкнали мотива, че главата на БПЦ патриарх Максим е болен и не може да председателства събора. След заседанието на Синода на 28 октомври част от владиците отишли в правителствена болница, в която се лекувал патриархът, за да му съобщят решението, но дядо Максим ги посрещнал прав, без патерици и облечен в богослужебни одежди.

Известно е, че Калиник, заедно с Пимен Неврокопски и Панкратий Старозагорски, преди години на тайни сбирки в Бачковския манастир са уговорили разкола на БПЦ с тогавашния лидер на СДС Филип Димитров. След края му дядо Калиник се върна при патриарх Максим. Покая се за постъпката си, целуна патриаршеската десница, получи благословия и отново стана Врачански митрополит. Сега той често казва: "Да, аз съм бил разколник, но докато съм жив, ще подкрепям единението в църквата." И в епархията му вярват.