Португалия е в епицентъра на нова криза, която може да разтърси еврозоната. Коалиционното правителство оцеля и не се наложи провеждането на предсрочни избори. Те щяха да парализират управлението за много месеци, което страна с нейното икономическо положение не може да си позволи, се казва в коментар на "Дойче Веле".

Поредните събития в Португалия, Гърция и Кипър отново породиха съмнение, че в Европа ще се запали финансов пожар, за потушаването на който ще са необходими поредните милиарди. В еврозоната отново рязко се изостри дълговата криза. Главният икономист на германския клон на италианската банка "Уникредит" Андреас Реес е изненадан, научавайки това от медиите. Той не вижда никаква нова вълна на кризата.

Едни виждат криза, други – напредък

Точно обратното експертът посочи "значителния напредък, който са постигнали проблемните страни при провеждането както на структурните реформи, така и на мерките за икономии". Що се отнася до разразилата се в първите дни на юли правителствена криза в Португалия, където подадоха оставки министрите на финансите и външните работи, Андреас Реес не е склонен да драматизира този политически конфликт в Лисабон.

А професор Волфганг Герке въобще не е учуден от нервната реакция на пазарите и медиите по повод на португалските събития. Известният финансов експерт смята, че дълговата криза никога не е отслабвала: "Гигантските обеми ликвидност, предоставени от Европейската централна банка, и огромната финансова помощ просто изтикаха кризата на заден план. Но тя както и преди е в своя разгар".

В момента главното огнище на кризата е именно Португалия. Вчера стана ясно, че коалиционното правителство в Лисабон е устояло на шумните оставки и най-лошият вариант на развитие на събитията вече е избегнат. Той се състоеше в предсрочни избори: за предизборната кампания и последвалото я формиране на ново правителство щеше да отиде прекалено много време, което страна в нейното икономическо състояние просто не разполага.

Ще се превърне ли Португалия във втората Гърция?

Ако икономическото положение се окаже по-лошо, отколкото беше прогнозирано, размерът на португалския държавен дълг през 2014 може да нарасне до 140% от БВП, смятат експертите на Международния валутен фонд.

Това ще означава, че през средата на следващата година, когато изтича тригодишната многомилиардна програма за помощ на ЕС, ЕЦБ и МВФ, Португалия няма да може да възобнови самостоятелното взимане на заеми на капиталовите пазари. С други думи тя ще се нуждае от втори пакет помощ от "тройката" кредитори.

В този случай Португалия ще започне да напомня на Гърция, която остава епицентър на дълговите проблеми на еврозоната. В момента експертите на тройката кредитори проверяват в Атина изпълнението на условията за получаването на поредния транш финансова помощ. На 3 юли, точно в разгара на португалската криза, гръцкото правителство трябваше да признае, че не е изпълнило програмата за съкращаването на работни места в държавния сектор и е отбелязало слаб напредък в приватизацията.

Андреас Реес смята, че "Гърция вече е постигнало много при реализирането на мерките за икономии". Въпреки това държавният й дълг е нараснал днес до 175% от БВП. Това поражда сериозни съмнения дали тя ще постигне поставената стратегическа цел: през 2020 да намали размера на своята задлъжнялост до 110% от БВП. Ето защо различни експерти заговориха в началото на този месец за необходимостта и даже неминуемото още едно отписване на гръцки дълг.

Дискусия за второто отписване на гръцки дълг

Тази дискусия стана втората причина за страховете по повод новата вълна на дългова криза. Ако нещата наистина стигнат до там, да бъде необходимо повторно отписване на гръцки дълг, тогава неминуемо ще пострадат европейските данъкоплатци, включително и германските, защото кредиторите на днешна Гърция на 80% са страни-членки на еврозоната.

Професор Волфганг Герке е убеден, че до насрочените за края на септември парламентарни избори в Германия немските политици ще продължат да убеждават обществото, че не може да става дума за каквото и да било ново отписване на гръцки дълг. "А след изборите за Бундестаг всичко ще бъде възможно", споделя своите страхове ученият, който отдавна се обявява за излизане на Гърция от еврозоната. Наистина, тази тема заглъхна преди година. Днес далеч по-вероятен кандидат за излизане от еврозоната е Кипър, превърнал се в началото на юли в още един източник на тревоги.

Никозия помоли Брюксел да смекчи условията за получаването на помощ в размер на 10 милиарда евро, но получи решителен отказ. Това усили страховете, че кипърското правителство няма да успее да изпълни поетите ангажименти и тогава островната страна или ще трябва да моли за допълнителна помощ, или ще трябва да се откаже от единната валута.