Най-после след години на размито политическо пространство Варна има ясен избор за балотажа на 7 юли – да заложи на кандидати за кмет с ясен десен и ляв профил.

След 1999-а, когато тогавашният депутат от Коалиция за България Кирил Йорданов спечели срещу лидера на СДС Добрин Митев, варненци не са получавали чисто политическо противоборство между дясното и лявото. През 2003-та и през 2007-ма Йорданов спечели на първи тур, а през 2011-а той бе на балотаж с Веселин Марешки.

Ляво или дясно трябва да решат гласоподавателите тази неделя

За разлика от балотажа преди 2 години, когато трябваше да избират "по-малкото зло", минало през синя, червена и герберска метарморфоза, сега те ясно могат да се позиционират според възгледите си. Ако през 2011-а алтернативата Йорданов-Марешки постави на изпитание както левия, така и десния електорат, то сега противопоставянето е идеологически бистро. Въпреки привидната "независимост" на Христо Бозов и обвиненията на "старите сини", че ГЕРБ не е дясна партия. И въпреки въпросителните, които призивът на ДСБ-активисти в неделя да се гласува за кандидата на БСП Христо Бозов, поставя за мястото на костовите хора в бъдещото модерно дясно.

Иначе ДСБ и още по-малките партийки зад Чавдар Трифонов шумно претендираха именно той да е десният кандидат на Варна. И високомерно изключваха от тази категория политическите сили, доскоро техни коалиционни партньори, от същата тази категория. На боричкането вдясно точка сложи сам Трифонов, който в едно от интервютата си преди самия вот на 30 юни обяви, че "нито един член или активист на ДСБ не участва в кампанията му". Дотук с хвалбите на костовистите, че със 17-те процента на Трифонов са показали, че са живи и, че са фактор вдясно.

Анализ на анкетите от екзитпола от 30-и юни показват и друга интересна тенденция: Голяма част от гласувалите за Трифонов са бивши привърженици на ГЕРБ.

Особено в район "Приморски". Така лъснаха и опитите, безусловно успешни при тази ниска активност, да бъде разцепен вотът на варненските гербери, които през май "биха" левицата в общината с двойно по-голям резултат: 57 000 на 28 000 гласа.

В дъното на разцеплението, без да полага усилия да се крие кой знае колко, лъсна фигурата на бившия и очевидно обиден областен координатор на ГЕРБ във Варна Павел Димитров. Човекът, на чиято съвест мнозина смятат, че тежи и подкрепата, която ГЕРБ даде на Кирил Йорданов на изборите през 2011-а година. Димитров умело изчака кметската кампания, за да отговори на удара, който му беше нанесен преди година, когато беше сменен като лидер на ГЕРБ във Варна от Иван Портних. Именно него той реши да принесе в жертва на политическото си изгнание. Като активира компромати и разкол.

Зад прецизно “наливане” на гласове за Трифонов (за да разводни „дясното“) Павел Димитров всъщност умело извъртя флирта си с тандема БСП-ДПС, за да си гарантира икономическата амнистия и при новата власт – запазването на многобройните търговски места за улична търговия на сладолед и пр. стоки из града да останат негов личен дивидент поне още един мандат.

Всъщност Павел Димитров има и други причини да търси реванш от Портних - както заради спрения му личен проект за скандалната "синя зона" във Варна, така и заради осуетената покупка на частната "Транстриумф" от страна на общинската "Градски транспорт” - след като навързаните в неговата схема съветници в миналия мандат успяха да надуят цена от 20 млн. лева, новоизбраният Иван Портних, вече като председател на комисията по "Финанси и бюджет" докара международни експерти, които направиха преоценка. И...сделка нямаше.

Най-интересният играч в изборите на 30 юни, обаче, остана зад кулисите. Дори и потънал в мълчание, граничещо с пълно дистанциране и липса на интерес, Кирил Йорданов умело дърпаше конците на вота, категоричен е анализът на следизборна Варна. Първо Йорданов щедро сподели с дългогодишния си верен заместник Христо Бозов пресекипа, с който спечели 4-те си мандата. В щаба на Бозов бе заложен и митичният Асен Христов, известен с ангажираността си в логистиката на БСП. Тил осигуряваше и рекламната агенция, която неизменно печели всички обществени поръчки на стойност милиони левове за преразпределение на медийния бюджет на общината от мандатите на Йорданов...Факти, които еднозначно водят до извода, че доцентът или е влязъл в наложена от „патрона му” матрица, или старателно е изучил челния опит на бившия си началник: независим за параван, но подкрепен от БСП (официално) и ДПС (неизменно в сянка) и десетки, но еднакви до болка и при двамата обществени организации.

Зад кулисите стана и самото припознаване на Христо Бозов за фаворит на левицата

Първоначално за надпреварата беше гласена проф. Анелия Клисарова – пак по формулата „независим кандидат“ въпреки 2-та й мандата като общински съветник на БСП. В същото време беше регистриран и инициативният комитет на кап. Данаил Папазов – изпълнителен директор на пристанището. Доскоро член на ГЕРБ – вкаран в партията в навечерието на предишния кметски вот с активни действия лично от тогавашния областен лидер Павел Димитров. Дни след регистрациите си и Клисарова, и Папазов се оказаха министри в кабинета „Орешарски“. Така пътят на Христо Бозов към червения електорат беше освободен, а зад гърба му застана силен съюзник като Павел Димитров, чиито предпочитания към Данаил Папазов за кмет датират от пролетта на далечната вече 2011-а. На практика новото правителство се оказа заложник на предстоящата тежка битка за оставащите 2 години от кметския мандат във Варна.

Интересен нюанс в пътя на доц. Бозов към кандидат-кметската номинация е пленумът на БСП на 27-и май. Първа точка на партийния форум е обсъждането на номинациите за министри, предложени от Пламен Орешарски. Това става публично в присъствието на медиите. Втората точка, обаче, бе закрита – медиите не са допуснати да чуят ожесточения дебат за подкрепата на БСП за кандидатурата на Бозов за кмет на Варна.

Името на Иван Портних се чу в политическото пространство преди 2 години като евентуална кандидатура за кмет на Варна още на вота през 2011-а. Скоро обаче вътрешнополитическите борби в ГЕРБ и личните кроежи на местния лидер Павел Димитров оставиха новото лице на втори план и той стана общински съветник. Въпреки израстването му от редови член на местния парламент до шеф на ключовата комисия „Финанси и бюджет“, след свалянето на Янко Станев няколко месеца след началото на мандата, никой не очакваше, че през юни 2012 г. 35-годишния мениджър ще стане областен координатор на ГЕРБ във Варна. Слуховете за предстоящата смяна на Павел Димитров – след все по-ясното осъзнаване на „грешката“ с Кирил Йорданов, след гафа със синята зона и врътката с „Градски транспорт“, за поста му бяха спрягани съвсем други имена. Високата партийна позиция на Портних и фактът, че именно той обяви свалянето на доверието на ГЕРБ от Кирил Йорданов, не попречи на слуховете, които до последния момент спрягаха какви ли не имена за кандидат за кмет.

Номинацията на Портних беше обявена лично от Бойко Борисов



Номинацията на Портних беше обявена лично от Бойко Борисов броени дни преди началото на кампанията. Мотивът – единодушната подкрепа на петте районни организации и най-добрият в страната резултат за ГЕРБ на парламентарните избори на 12 май.

Резултатът от 12 май е лакмусът, с който може да бъде прогнозиран ключовият ромски вот за 7 юли. Тогава над 90% от гласовете в махалите бяха за ДПС. Не така се случи, обаче, миналата неделя. Изненадващо мургавите избиратели бяха пас. Въпреки агитацията и щедрите обещания на доц. Христо Бозов към тях по време на кампанията. Очевидно този път ромите бяха оставени като резерв за предизвестения балотаж. А и при разразилата се предизборна кампания около темата с ромския вот стана ясно, че превесът, на който и да е от кандидатите в секциите в махалите, ще се използва срещу него през 5-те дни на предизборна агитация преди „поправителното“ гласуване.