Потребителите да купуват предимно български плодове и зеленчуци, защото са с по-добър контрол, призовава д-р Райна Иванова, началник отдел "Контрол на храните" в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ)

Тя съветва още летовниците да не купуват от нерегламентирани обекти и неидентифицирани търговци каквито и да е храни, защото това крие огромен риск от микробиологично замърсяване.

Наредбата за категоризиране на хотелите и заведенията за хранене трябва да се промени, за да се гарантира тяхното качество и се сложи ред в "ол инклузив" системата, казва още д-р Иванова в интервю за БТА.

- В началото на активния летен сезон сме и въпросът с "ол инклузив" системата отново е актуален. Създадоха ли се необходимите рамка и правила в този бизнес, за да запазят курортите ни някакъв европейски и цивилизован облик, а клиентите им да не бъдат ощетявани?

- От началото на летния сезон със заповед на директора на БАБХ имаме разпоредени проверки на всички обекти на териториите на черноморските ни курорти, в т. ч. и на ол инклузив.

Още в края на 2011 г. изготвихме въпросник, по който колегите извършват проверките - на капацитета на кухните за производство на храни, капацитета на търговските зали за предлагането им. Това, което отдавна трябваше да се промени, е наредбата за категоризиране на обектите за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, което така и не се случи.

По този повод в началото на миналата година имахме една-две срещи с бившия заместник-министър Иво Маринов, който обеща съдействие за създаване на съвместна работна група. Имахме и уверението, че ще изготвим обща рамка и общи процедури по въпроса, но остана на думи.

До този момент нямаме предложение от МИЕТ за промяна в наредбата, а проблемът е, че тя е тяхна и ние сами не можем да влияем на промяната й. Надявам се все пак, че това ще се случи. А дотогава извършваме проверките в системата "ол инклузив" по нашия въпросник.

- И каква е равносметката от тези проверки - по отношение на капацитет, качество, хигиена и т. н.?

- От началото на сезона, от 24 май, имаме проверени 94 обекта по черноморските ни курорти и нямаме констатирани несъответствия. Като цяло извършените проверки по морето са на 898 обекта - от 27 май до 21 юни. Издали сме съответните предписания за несъответствие.

- Обобщете най-често срещаните.

- Най-честото несъответствие при "ол инклузив" е, че легловата база е много по-голяма от капацитета на ресторантите и залите за хранене. Кухненските боксове са също с малък капацитет, често по-малък от самите места за хранене в ресторантите на тези хотели.

- Какво предприемате в тази обстановка, затваряте ли хотели?

- Не, нямаме такова право. Можем единствено да затворим кухненските блокове в тези комплекси, в случаите, когато не отговарят на изискванията и не приготвят качествени и безопасни храни.

Нещата пак опират до въпросната наредба и необходимостта от промяната й. Затова сме изготвили писмо до МИЕТ с молба за промяна, така че да бъде регламентирано всичко и да има възможност за промяна на категоризацията на обектите.

- Преустановена ли е практиката, при която търговските вериги връщат храни с изтекъл срок на годност към съответните производители, според разписваните между тях договори, а производителите от своя страна търсеха начин да покрият тази загуба, преетикетираха тези продукти и ги предлагаха на хотелите с ол инклузив на по-ниска цена?

- С промяната на Закона за ветеринарномедицинската дейност от януари тази година категорично се забранява връщането на храни от животински произход от обекти за търговия на едро и дребно в обекти за производство. Единственият възможен случай, при който производителят може да изтегля храни от магазинната мрежа, е, когато след лабораторни изследвания е установил, че те са опасни или крият вреда за здравето на хората.

Подготвихме и промени в Закона за храните в тази посока, който обаче така и не стигна до пленарна зала. Там предлагаме увеличение на санкции в рамките от 5 000 лева до 20 000 лева.

- Ще се справи ли най-после БАБХ с разносната търговия (царевица, слънчоглед, сладолед, понички, гевреци и т.н.) по плажовете. Ще се сложи ли край на тази практика в разгара на лятото хора с неясен здравен статус да предлагат храни с неустановен произход в амбалажни хартийки?

- Призовавам потребителите да не купуват от нерегламентирани обекти и неидентифицирани търговци каквито и да е храни, защото това крие огромен риск от микробиологично замърсяване на тези храни и оттам токсикоинфекции при хората.

БАБХ дава временни разрешителни на сезонни обекти за подобен вид търговия. На обектите за по-нискорискови храни сме разписали по-облекчени условия и те са доста на брой.

- Това означава ли, че в сковано сред плажа дървено бунгало може да се продават сладолед и палачинки, например?

- Може, само ако продуктите или сладоледът са опаковани. Помещението трябва да е съответно оборудвано - с хладилник, показващ постоянно температурата, да има резервоар с питейна вода, която редовно се подменя, препарати за дезинфекция на плотовете и т. н.

Търговецът от своя страна трябва да има редовно заверена здравна книжка и гарантиран здравен статус. Тези обекти се наблюдават и подлежат на контрол от органите на БАБХ.

- В разгара на лятото за какво трябва да внимават потребителите, когато избират плодове и зеленчуци на пазарите? Вярно ли е, че вносните такива са с повече пестициди и химикали от българските?

- Задължение на търговеца е на плодовете и зеленчуците да има етикет за произхода им и съветвам гражданите да купуват само от регламентирани пазари и тържища.

Съветвам още потребителите да купуват предимно български плодове и зеленчуци. Ние имаме много добри климатични условия, позволяващи ни голямо разнообразие от тях. Освен това много строго контролираме съдържанието на нитрати и пестициди в българските продукти, преди да ги пуснем на пазара.

Колегите от "Растителна защита" контролират продукцията още на полето - ягодови, черешови градини и т. н. Те проверяват дозите на влаганите препарати, спазването на карантинни срокове, правят лабораторни изследвания. Мога да кажа, че засега нямаме констатирани несъответствия в български плодове и зеленчуци.

Спомняте си миналата година проблеми имаше с партида домати от Йордания и с някои зеленчуци от Македония. Това наложи по-строг мониторинг на вноса, с по-чести проби и тази година нямаме проблем.

При граничен контрол регистрирахме и едно нарушение при внос на зеленчуци от Турция със завишено съдържание на пестициди, но той беше изолиран. Като цяло нарушенията са в рамките на един процент.

- От какво най-често се оплакват българските потребители на "горещия телефон", разпространен от БАБХ?

- Освен на горещия телефон всекидневно получаваме сигнали на и-мейл адреса на агенцията и в писмен вид. Най-често те са от клиенти на ресторанти и магазини, недоволни от общото хигиенно състояние на обектите.

Не рядко оплаквания има от съхранение на различни видове храни на едно място, което е забранено. В част от сигналите ни съобщават, че работещите в кухнята нямат работно облекло, а остават с дрехите, с които идват отвън.

Най-много са обаче жалбите, свързани с качеството и безопасността на храните.

- Има ли нарушения на наредбата за млечните продукти? Купуваме ли пилета с вода и спазват ли българските месо- и млекопроизводители технологичната документация, която са заложили в продуктите си.

- С влизане в сила и на двете наредби - за млечните продукти и съдържанието на вода в пилетата, освен в предприятията, взимаме проби и от търговската мрежа.

От взети общо 183 проби от продукти, етикетирани като млечни, досега сме открили наличие на палмови масла само в четири отделни случая, за които обществеността беше уведомена.

Като цяло наредбата се спазва и етикетите отговарят на съдържанието.

- Да очакват ли българите увеличаване на асортимента с продукти по БДС?

- Стандартите бяха изготвени с наши експерти. При изготвянето на тези стандарти, независимо дали са браншови, или по БДС, инициативата трябва да дойде от самия бранш - както това стана с колбасите, хляба, млякото, лютеницата.

БАБХ осъществява контрола при вече разписани правила, одобрява предприятията и дали те могат да прилагат технологията за тези храни. Освен за безопасност, вземаме проби и за съответствие с качествените показатели.

Агенцията освен това контролира и храните, произведени по технологична документация, защото тя е един вид стандарт на предприятието, по който то произвежда храните и трябва да се спазва.

Производството на хляб - типов, Добруджа и бял се наложи много добре на пазара. Оказа се, че българите предпочитат хляба по стандарт. Малко по-трудно се налагат месните продукти. В тези продукти не се влага нищо друго освен чисто месо, чиято цена е по-висока, и съвсем малко добавки като нитрити.

Това оскъпява тези продукти и като се има предвид ниската покупателна способност на българина е разбираемо по-ниското потребление.

Все пак обаче месните стандарти се наложиха и много хора предпочитат да си купят по-малко количество, но чист продукт, по стандарт, отколкото такъв по технологична документация.