Нито едно варненско читалище не е получило достъп до европейски средства през настоящия програмен период. За сметка на това чрез програмите за селските райони няколко по-малки общини от областта като Ветрино, Вълчи дол, Провадия са осигурили финансиране за своите читалища. Варна няма как да кандидатства по тази линия, но пък не се е възползвала от програмите за иновативни културни събития, чрез които в ролята на бенефициент не една община е подпомогнала читалищните дейности. Това стана ясно от думите на Саша Стоева, старши експерт в Регионалния експертно-консултативен и информационен център „Читалища“. Тя взе участие в семинара „Европа и ние“, организиран от Областния информационен център във Варна. Във фокуса на дискусиите бе съвместната работа с евроинституциите и възможностите, които открива пред читалищата новия програмен период.

Всъщност собствеността на сградния фонд е сред ключовите пречки пред читалищата. Около 10 от общо 28 читалища в морската столица нямат самостоятелна сграда. Мнозинството пък са настанени в здания, които дори не са им предоставени за безвъзмездно ползване. Само читалище „Народни будители“ има своя собствена сграда. Единствено собственикът на сградата може да бъде бенефициент, така че варненските читалища не биха могли да кандидатстват по европроекти. Това обаче не изчерпва пречките, тъй като липсата на капацитет също е сериозен проблем. Читалищните дейности се финансират от държавата. Средствата, които постъпват от наеми на помещения например, са символични и представляват под 30% от необходимите за издръжката разходи. При това положение читалищата няма как да заделят пари, за да покрият 10-процентната вноска за участие по европроекти. Не разполагат и с човешки ресурс, за да подготвят документацията, сподели Саша Стоева. Тя бе категорична, че с европейско финансиране биха могли да се извършат много от належащите ремонти в читалищата. Повечето общини заделят за тях специални субсидии, но във Варна няма такава практика. Не са разработени и задължителните по закон насоки за развитие на читалищата. През годините са отпускани по 100 000 – 200 000 лв. за неотложни аварийни работи например, но сумата е крайно недостатъчна на фона на стария и амортизиран сграден фонд, припомни Стоева.