На 15 юни се посреща Видовден (Вида) – почита се за предпазване от градушка. В традиционната култура и фолклор двамата светци градушкари Вартоломей и Елисей са представени като братя на Вида. Смята се, че Вида „види” пакостите, които са сторили двамата светци и ги наказва. Може да се търси връзка между действията на Вида спрямо братята й и народните вярвания, че градушката (както и другите природни бедствия) идват като божие наказание за извършен грях. Това християнско по произход схващане се смята, че поражда и изразът: „Ще дойде Видовден”, т.е. ще има възмездие за провинилите се.

В народната митология Вида е своеобразния образ на възмездието. Тя разделя правото от грешното, а денят се приема като еманация на Страшния съд. Хората вярват, че дори и да има забавяне (забравяне) на правдата, тя идва на Видовден и тогава сметките се уреждат: „Господ забавя, но не забравя!”. Прието, че на този ден не трябва да се подхваща никаква работа, за да не се разгневят светците градушкари.

Видовден се празнува също за здраве на очите и против слепота. В Граовско, в навечерието на празника, поставят китка трендафил в дъждовна вода, събрана от листата на растението вида лугачка, и вярват, че тя лекува болни очи. На Видовден момите изпълняват магически практики и любовни гадания: мият се с "видовденска" вода, за да са хубави и буйни косите им и да са красиви лицата им; срещу празника те отрязват три стръка от растението шавар, наричат ги на имената на момците, които харесват, и вярват, че до края на годината ще се омъжат за момъка, чийто стрък е израснал най-високо. Позната е практиката момите да изнасят от раклите чеизите си и да ги простират по оградите, за да ги види слънцето, съседите и ергените.

Видовден е свързан и с култа към слънцето. На празника хората стават рано, за да видят как изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели. Именници на този ден са Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.

Колкото и да се търси в църковния календар, светец с име Видо или Вида там няма. В Черна гора, Сърбия и Херцаговина, където празникът е също запазен в паметта на народа, се твърди, че „свети Виду” е християнска трансформирана представа за езическия бог Виду. Никъде обаче в сръбския църковен календар също така не съществува канонизиран светец Виду. У нас Видовден се чества най-вече в западните райони на Годечко, Трънско и Брезнишко.