По принцип наемателите са тези, които се оплакват от некоректни наемодатели. Но понякога се случва и обратното – хазяин да търси компенсация от квартирант за изхабени мебели и други вещи в жилището. Това обикновено става към края на договора за наем или когато наемателят подаде предизвестие за напускане.

Има ли обаче наемодателят право да претендира за повредено имущество, което не е описано в договора за наем? Експертите обясняват как се решават такива спорове и дали има опасност от санкция за наемателя.

На теория хазяинът може да претендира за всичко, но шансът да получи компенсация за вещи, които не са описани, е нищожен, твърди консултант Енчо Коринов. Споровете може да се повдигнат пред съда и влязлото в сила решение е задължително за страните.

Други специалисти потвърждават, че е трудно доказуемо, ако не е описано в договора и няма снимков материал. Всеки може да претендира, дори и да не е прав. Тогава спорът опира най-вече до съвестта и морала на спорещите страни.

Санкция от страна на наемодателя може да бъде прекратяване на договора, казват експертите. За да се стигне до съд, трябва да бъдат налице някакви конкретни доказателства за извършено престъпление.

Доказателство могат да са свидетелски показания, смята Коринов. Той допълва, че въпросът е свързан с ГПК, а не с НПК, защото в случая няма престъпление, а гражданско-правни взаимоотношения. Договорът за наем би могъл да послужи доказателствен материал, но не е официален документ (издаден от институция – държавна, общинска или друга).

По думите на брокер Ивелин Косев, ако не се касае за връщане на депозит, който е платен в началото на наемните отношения, и идеята е наемателят да си вземе обратно платения депозит, никакви други санкции (освен прекратяването на договора) не могат да произтекат от подобна ситуация.

Затова, ако наемателят с право счита, че не носи отговорност за повреди върху имуществото, няма от какво да се притеснява. Претенции за заплащане на захабени вещи, неописани в договора за наем, са много трудно доказуеми.