Общините са най-потърпевшата публична институция през периода от 2009 до 2012 г., като основните причини за това са икономическата криза и провежданата държавна финансова политика у нас. Това заяви проф. д-р Стефан Иванов от Института за икономически изследвания при БАН при представянето на основните изводи, анализи и прогнози в Годишния доклад на учените за 2013 г. Според него правителството и местната власт не са разчели правилно първите признаци на кризата през 2008 г. и не са реагирали на влошената икономическа среда.

В резултат на това, както и на сбъркания механизъм на разпределение на държавните трансфери, общо за тези 4 години общините са загубили средства в размер на 3 млрд. лв., съкратили са местните услуги, основно в благоустройството и поддържането на второстепенните пътища, и са увеличили просрочените си задължения, подчерта проф. Иванов. Годишно приходите в общинските бюджети намаляват с около 1 млрд. лева, като 30% от тях се дължат на провежданата държавна политика, добави той.

За да се излезе от тази патова ситуация и състояние на бъдещ фалит, правителството трябва да започне за изпълнява програмата си за децентрализация, както и да се потърсят нови източници за собствени приходи, които да намалят зависимостта на общините от държавната финансова подкрепа, смятат учените от Института за икономически изследвания при БАН. Според тях повишаването на местните данъци и такси не е решение на проблема, защото това би означавало например да се натоварят гражданите с 3-4 пъти по-висока такса смет. Може обаче да се преразпределят повече средства в полза на общините от събраните приходи от данъка върху доходите на физическите лица или от поземлената собственост чрез въвеждане на данък върху обработваемите земи и гори.

Главното е да се промени механизмът на разпределение на държавните трансфери, които привилегироват едни общини за сметка на други, подчерта проф. д-р Стефан Иванов.

Исканията за „развързване на кесията” на държавата са справедливи, но пагубни за икономиката и обществото, заяви пък д-р Емил Калчев от Института по отношение състоянието на фискалния сектор у нас. Според него увеличените разходи от края на 2009 г. и последвалите мерки за покриване на бюджетните дефицити са понижили нивото на фискалния резерв от рекордните 12 млрд. лв. през октомври 2008 г. към „санитарния“ минимум в момента от 4.5 млрд. лв. В същото време държавният дълг расте с близо 1 млрд. Лева на година.

Колкото повече намаляват средствата за активна икономическа политика, в пъти повече расте нивото на разходи и дефицити в социалния сектор, подчерта д-р Калчев. Данните от доклада сочат, че делът на социалното осигуряване и грижи през 2012 г. е нараснал с 8 процентни пункта спрямо 2007 г., а дефицита – с над 3 млрд. лева. Отделно, тези разходи са повече от 2 пъти по-високи от разходите за заплати в държавата и надхвърлят с над 2.5 пъти разходите за издръжка.

Препоръката на учените е новото правителство да продължи политиката на фискална стабилност, тъй като тя не е причина за бедността на българите, а това, че икономиката не можа да сработи. Необходимо е да продължат и реформите в социално-осигурителния сектор, както и в администрацията, която не работи добре и харчи прекалено много пари, смята и проф. д-р Митко Димитров, директор на Института за икономически изследвания при БАН.