Д-р Цветанка Оджакова, д.м., е лекар алерголог. Завършила е Медицинския университет във Варна през 1978 г. Има специалности по вътрешни болести и алергология. През 1993 г. защитава докторантура с дисертация на тема „Лечение на бронхиалната астма между и извън пристъпния период“.

В областта на алергологията работи от 1982 г. в различни лечебни заведения във Варна. Специализирала е в Швейцария. Има над 80 научни публикации и участия в международни конгреси. Член е на Българското дружество по алергология и на Европейската академия по алергология и клинична имунология.

- Д-р Оджакова, според последните данни алергичните заболявания са следващата напаст за човечеството. Какво показва статистиката, в това число и за Варненския регион?

- През последните 30 години се отбелязва бързо нарастване на заболеваемостта в почти всички държави, включително и в България. Според епидемиологични проучвания в редица европейски страни, публикувани в Европейската бяла книга на алергиите от група експерти към Европейската академия по алергология и клинична имунология, средно 35% от населението на ЕС страда от алергични заболявания. Анкети в различни области на България установяват, че равнището на алергиите по Черноморието е доста по-високо отколкото в останалата част от страната. Т.е. нашият регион е един от най-засегнатите от „епидемията на XXI век“ (както са наречени алергиите в документите на Световната здравна организация).

В анализите на водещи специалисти се изтъква, че най-проблематична е детската възрастова група, в която тенденцията към увеличаване на алергиите е най-отчетлива. Освен това качеството на живот на болните и техните семейства е влошено значително, а това води до негативни тенденции в социално-икономическото състояние на обществото като цяло.

- Какво представлява алергията?

- Това е повишена чувствителност на организма към една или повече субстанции, които са безобидни за повечето хора. Алерген е всяка субстанция, която причинява алергична реакция. Някои от най-честите алергени са полените (тичинковият прашец от цъфтящите растения), микрокърлежите (акари), домашният прах, плесените, животните, определени храни, лекарствата и жилещите насекоми.

- Всеки ли е застрашен?

- Алергичните заболявания са наследствени, в смисъл, че човек се ражда с предразположението към тях. Ако единият от родителите е засегнат, вероятността децата също да боледуват е около 30%. Ако и двамата родители имат алергични заболявания, вероятността и потомството им да боледува нараства на 60%. Но това се случва само след като фактори от околната среда „помогнат“ за отключването на този процес. Затова влошаването на екологичната обстановка също има значение. Има значение постоянно увеличаващият се брой нови продукти, притежаващи алергенни свойства, с които преди не се е случвало да се сблъскваме. Сега върху хората въздействат фактори, които въпреки че сами по себе си не се явяват алергени, облекчават формирането и проявата на алергичните заболявания. Такива са повишеното съдържание на серни и азотни съединения в атмосферния въздух, свързано със замърсяването на околната среда с продукти от производствената дейност на човека, цигарен дим, изгорелите частици от дизелово гориво и други. Тютюнопушенето също спомага много за отключването, особено на дихателни алергии. Децата на майки, които са пушили или са били пасивни пушачи по време на бременността, заболяват по-често от алергии отколкото родените от майки непушачки. Може да се каже, че съчетанието от наследственост и влошаваща се екологична обстановка вероятно е основната причина за увеличаването на честотата на алергичните заболявания. Затова в интерес на обществото е снижаване и задържане ръста на екологично вредните фактори.

- Какви са признаците, които ни предупреждават за опасното състояние?

- В зависимост от това в какъв орган или тъкан протича срещата на алергена с клетките на имунната система, възникват едни или други симптоми, характеризиращи алергичните заболявания. Кожните алергии протичат със зачервяване, сърбеж и оток на кожата. Ако процесът се развива върху лигавицата на носа, се появяват пристъпи на кихане, повишено отделяне на слуз, сърбеж в носа, оток на лигавицата и запушване на носа. Често тези прояви се придружават и от възпаление на очите, протичащо със сърбеж, зачервяване, сълзотечение и оток на клепачите. Ако са засегнати долните дихателни пътиша, възниква бронхиална астма, основен симптом на която се явява пристъпът от задушаване и кашлица. При едновременно засягане на различни сенсибилизирани (предразположени) органи и тъкани, при постъпване на алергена в общото кръвообращение се развива най-тежката проява на алергията под формата на обща системна реакция - анафилактичен шок.

- Имат ли значение сезоните и каква е актуалната обстановка?

- За голяма част от хората пролетта носи радост, но, за съжаление, за друга част тя е най-тежкият период. Причина за това са цъфтящите растения. Поленовата алергия е може би най-разпространената и най-усещащата се форма на алергия, особено за нашата страна, предвид добрите климатични условия и метеорологични фактори. Обикновено в периода от март до октомври постепенно започва цъфтежът първо на дървесните видове, после на тревните, житните видове и бурените, които причиняват т. нар. сенна хрема - форма на поленовата алергия. Често хората я свързват единствено с проявите от страна на носа, кихане, сърбеж и зачервяване на очите, общо безпокойство, но не рядко тези симптоми се задълбочават и се превръщат в поленова бронхиална астма, която е едно сериозно заболяване.

- Какви мерки трябва да предприеме човек, страдащ от алергия?

- Доколкото алергичните заболявания възникват вследствие на действието на алергените, очевидно е, че изключвайки такова действие, е възможно да се ликвидират и клиничните прояви на заболяването. Полените са естествен компонент на околната среда и да се изключи изцяло нейното въздействие върху човека е невъзможно. Обаче да се намали това въздействие, е напълно реално. За тази цел е необходимо да се знае ориентировъчният период на цъфтене на растенията, към които болният е алергичен. Това следва да се има предвид при избора на срок, а и място на прекарване на отпуска например.

За хората с поленова алергия е важно да знаят, че в този период трябва максимално да избягват пребиваването на открити места, особено на поляни, в паркове, градинки, тъй като по тези места поленът е в много по-висока концентрация. По-добре е да са в помещения със затворени прозорци (също и при пътуване с автомобил). Трябва да се знае, че сухото и горещо време води до увеличаване на съдържанието на полени във въздуха, а дъждовното и прохладно време – към намаляване. Съдържанието на полени във въздуха следобед е по-високо.

Елементарна профилактична мярка е честото измиване, изплакване на лицето и на косата. Веднага след като се приберем вкъщи, трябва да се преоблечем. Дрехите, които са носени през деня, трябва да се изтупват навън, за да не остава полепнал полен върху тях.

- Бихте ли формулирали накратко препоръките за предпазване?

- В сезона на цъфтежа сведете до минимум разходките в паркове и градини. Следете прогнозата за времето. Стойте вкъщи възможно най-дълго при топло, сухо и ветровито време, когато полените са най-разпространени. Избягвайте да косите или да се разхождате около прясно окосена трева. При работа в градината носете маска. След разходка сред природата вземете душ, измийте си косата и се преоблечете, за да отстраните полепналите полени. Не простирайте дрехите са навън, тъй като полените полепват и могат да влошат алергията. Най-добре е да се потърси консултация с алерголог, който да направи необходимите изследвания за уточняване вида на алергията и да назначи необходимото лечение. Въпреки че е сред най-разпространените форми, поленовата алергия е и една от най-успешно лечимите.