Така традициите в България рязко се променят и от патриархално ориентирана държава по отношение на брака се превърна в една от най-либералните в Европа. С близък до нашия дял на деца, които бащите трябва да припознават след раждането, са само Естония и Словения. При съседите от Гърция новородените извън брак са едва 7,4%.
Тенденцията за увеличаване на извънбрачната раждаемост у нас започва след 1992 г. Тогава бебетата от неженени родители са 18,5%, а през 2001 г. стават 42 на сто от всички. След още 10 години вече са 56,1 процента.
Ловеч е областта с рекордно много извънбрачни деца. Там 76,2 процента от всички са такива. Следват Видин със 73,9% и Сливен - със 73 на сто. Най-нисък е делът на бебетата с родители без брак в районите, където има по-голяма концентрация на българи от турския етнос. Например в Кърджали те са 41,5 процента. Въпреки широко разпространената практика на фактическото съжителство сред младите хора в столицата, изненадващо София също е от областите с най-малко извънбрачни бебета - 48 на сто.
Жените у нас раждат първото си дете средно на 26,3 г., а сключват първи брак на 27 г.
Отказът от сватба води и до намаление в данните на статистиката на броя на подписалите в гражданското. През 2012 г. юридическите бракове са 21 167, което е с 281 по-малко от предходната година. Това води и до намаляване на т.нар. коефициент на брачност у нас (брой сключени бракове на 1000 души от населението) до 2,9. За сравнение през 2001 г. той е бил почти двойно по-голям - 4 на 1000. Именно толкова е и сега коефициентът на брачност в Кърджалийска област, която е областта с най-много подписали в гражданското. След нея са Разград и София, а на последните места са Ловеч и Видин. Там на 1000 души се падат 1,6 “бракувани”.
За последните 10-11 г. средната възраст, на която българите слушат Менделсоновия марш, се увеличава с 2,1 години при мъжете и с 2,2 г. при жените. Така силният пол минава под венчилото вече след навършване на 30 години.
Тенденцията е не само по-малко българи да сключват граждански брак, но и расте броят на разводите. През миналата година те са 11 947, или с 1366 повече, отколкото през 2011 г. От всички разтрогнати бракове 82,5 на сто са в градовете.
Най-голям е делът на прекратените по взаимно съгласие - 62,2%. Следват причините несходство в характерите - 25,1 на сто, и фактическа раздяла - 8,9 процента. Явно 13-ата година от женитбата наистина се оказва фатална, защото през 2012 г. толкова е средната продължителност на брака до неговото разтрогване.
България е сред страните, които трайно навлизат в бейби рецесия, какъвто термин въведе наскоро Европейската комисия в свой демографски анализ. През 2012 г. са родени 69 121 деца, което е с 1725 по-малко от предходната година. Вижда се ясна връзка между икономическото състояние на страната и раждаемостта.
Предишният рекорден спад е бил през 1997 г. по времето на хиперинфлацията. Абсолютният бейби бум за последните 20 години е бил през 2009-а година. Тогава за първи път от 1993 г. насам са се родили над 80 00 бебета, показват данните, предоставени на “24 часа” от Националния статистически институт. Новородените момчета са били 41 312, а момичетата - 39 644, или общо 80 956 деца.
Въпреки многото раждания през 2009 г., те са едва наполовина спрямо годините след Втората световна война. Рекордът в най-новата история на страната е от 1950 г. Тогава новородените бебета са умопомрачителните за днешно време 182 571.
После тенденцията е за стабилизиране на ражданията между 130 000 и 150 000. Това продължава до края на 70-те години на миналия век. После има известно намаляване на бебетата и в следващото десетилетие те плавно се свиват до 112 289 през преходната 1989 г. След разпада на социалистическата система спадът в раждаемостта продължава. Той достига най-ниската си точка през най-кризисната 1997 г., когато бебетата са едва 64 125.
Въвеждането на валутен борд се отразява пряко на раждаемостта. Всяка следваща година има ръст на бебетата. Най-много са те през 1999 и 2000 г. - съответно 72 291 и 73 679.
После отново има връщане на раждаемостта под 70 000 годишно След бейби бума през 2009 г., в последните 3-4 г. има чувствителен спад.
Това се дължи на естествени процеси като остаряването на населението и по-малкото жени в детеродна възраст. 90 на сто от ражданията стават от българки между 15 и 34 г. През 2012 г. в тази група има 864 000 жени, което е с почти 20% по-малко в сравнение с 2005 г. Причината за драстичното намаление е, че спада броят на момичетата, които влизат във фертилна възраст, а и голяма част от българките между 15 и 34 г. емигрират.




Новини - теми













Варна: Протестно шествие с искане за оставка на правителството (видео)
По-зелен град: Варна планира зони с ограничен достъп за стари коли
ОДМВР – Варна получава държавен имот за нуждите на дирекцията
Само шест държави разполагат с ядрени подводници. Нуждае ли се Европа от още?
Откриха стотици литри незаконна ракия и нелегален казан за варене във Варненско
Протест с искане за оставка на правителството предстои тази вечер във Варна
Медицински сестри и акушерки във Варна и страната излязоха на протест
Милиони деца и тийнейджъри вече нямат достъп до социални мрежи
ОДМВР–Варна напомня: Забранено е носенето на маски и оръжие по време на протеста
Донор на сперма предаде ген за рак на близо 200 деца в Европа
Дядо Коледа и Снежанка пристигнаха във Варна с бързоходна лодка (снимки)
Без ток във Варна и областта утре ще са...
„Комплекс за детско хранене“: Очаква се 40-минутно забавяне на доставките във Варна
Смъртоносен наркотик открит в дома на д-р Хасърджиев, бил даван на 20-годишния младеж
Танкерът "Кайрос" ще бъде закотвен в Бургаския залив, няма как да влезе в пристанище
Бойко Борисов: След 1 януари ще говоря за оставки и протести
29 часа във въздуха: Най-дългият полет в света свързва Шанхай и Буенос Айрес
Международна корпорация стана партньор на състезание по ориентиране във Варна
Общинските съветници на „Има такъв народ“ в Свищов напускат партията
Агенцията по храните спря 370 кг рискова риба от Румъния
ТУ–Варна дипломира Випуск 2025 на тържествени церемонии във ФКЦ









RSS Новини