Бърза проверка на природозащитниците показва, че строежът e в границите на археологическия резерват Яйлата. Това се доказва с протокол на НИПК към Министерство на културата и писмо на Националния археологически музей, подписано от покойния му директор проф. Рашо Рашев. Остава обаче съмнението дали границите на резервата не са били междувременно коригирани, след твърдения на инвеститора, че имотът е извън границите на резервата. Съмненията са породени от факта, че протоколите от проверките за строителството през 2007 г., както и писма от РДНСК, отбелязват, че строежът попада в границите на археологическия резерват.
Строежът е и в две зони от европейската екологична мрежа Натура 2000 – защитена зона за птиците Калиакра и защитена зона за природните местообитания Комплекс Калиакра, които опазват специфични степни местообитания, уникални за страната. В тях строителство може да се извършва само след оценка за съвместимост.
От писмо на зам-министъра на околната среда и водите Евдокия Манева и сайта на РИОСВ-Варна става ясно, че или инвеститорите въобще нямат оценка за съвместимост с Натура 2000 или тя не е публикувана на сайта, което е нарушение на Закона за биологичното разнообразие и Орхуската конвенция.
Скандалното строителство в Яйлата официално се води в различните институции по различен начин – от „Основен ремонт и реконструкция за възстановяване на рибарска хижа” през „Възстановяване на рибарска хижа с навес” до „Възстановяване на покривна конструкция и зидария”. Според информация на местните хора повече от 40 години строеж не съществува на това място. В миналото е имало основи на рибарски заслон – каквито са и документите в РДНСК. Строежът, който се развива сега обаче надхвърля многократно по размер и идея старата постройка, от която дори не са личали останали основи.
През 2007 г. инвестиционното предложение, което е получило становище по оценка за въздействие върху околната среда, е за "възстановяване на покривна конструкция и зидария". Но от снимките се вижда, че сега се строи с бетон и от кота нула вече са на втора плоча. Т.е. има подмяна на разрешената от РИОСВ-Варна дейност.
Строежът веднъж беше спрян преди време поради липса на строителни книжа.
Този случай отново показва необходимостта от издаване на заповеди за обявяване на защитените зони за природни местообитания, за да се гарантира, че подобно застрояване на запазените до днес скални местообитания до морето няма да се случва.
Коалицията „За да остане природа в България“ настоява за спиране на строителството до изясняване на всички обстоятелства и приоритетно обявяване на заповедите за природните местообитания по Черноморието.
В Коалицията „За да остане природа в България” членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация “Биоразнообразие”, Екологично сдружение „За Земята”, Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение „Байкария”, Сдружение „Белият бряг”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи.