Доц. д-р Валентин Икономов е женен, с двама синове. Единият следва икономика в Германия, а другият е гимназист във Варна. Семейство Икономови родом са от Варна. Но щастливата двойка преминава през куп перипетии. След като младият Валентин завършва МУ в морската столица, е разпределен на работа в Разград. По-късно се връща във Варна, но скоро съдбата го отвежда в столичните болници. След 5 г. д-р Икономов се потапя в дълъг период на специализации. Първо учи в Мюнхен, след това работи в берлинския свободен университет, а по-късно е лекар и преподавател в Анхен – в една от най-модерните нефрологични клиники в Европа. След като д-р Икономов взима нужното му знание, решава, че заедно със семейството си е крайно време да се прибере в родна Варна. Започва работа в клиниката по нефрология и диализа на „Света Марина“, а днес е неин ръководител.

Пациенти

Лекарите трябва да обяснят нещата на пациентите си. Така болните наистина следват препоръките

Парите

Трансплантациите и необходимите следоперативни лекарства се предоставят напълно безплатно на пациентите от държавата

- Доц. Икономов, само преди две седмици въведохте нов метод на хемодиализа, но отдавна пациентите мечтаят за бъбречни трансплантации?

- Въвеждането на бъбречна трансплантация е нещо, което е важно и дава една нова тенденция за лечение на гражданите на Варна изобщо. Това ще стане заедно с колеги от Швейцария. В момента проектът се движи с една от четирите референтни стойности в Европа. Така че лекари от болницата „Инзоршпитал“ в Берн ще пристигнат във Варна още този юни и заедно ще направим първите бъбречни трансплантации. За целта сме подготвили няколко двойки – пациенти и живи донори. Всъщност лекарите от Берн бяха тук преди няколко седмици, за да проверят готовността ни за тези процедури. Установиха, че сме готови и почваме.

- Това всъщност е единственият изход за тези хора...

- Това е метод на лечение. Не бих го нарекъл изход, защото и трансплантацията си има своите недостатъци. Тъй като пациентите са с постоянно потиснат имунитет чрез медикаменти, за да може да се запази присаденият орган. Но във всички случаи си е едно голямо предимство, защото качеството на живота коренно се променя.

- Отдавна се говори за центъра, но докъде стигна документалната страна на въпроса?

- Тези неща са повече от компетенцията на администрацията на болницата. Но доколкото знам, нещата са в доста напреднала фаза. Така че ние ще имаме право да извършваме тази дейност и ще получаваме от държавния бюджет необходимите медикаменти за следоперативния процес. Лекарствата всъщност са един много сериозен проблем, тъй като има варненци, които са с присаден бъбрек, но трябва да си взимат лекарствата лично от трансплантационния център в София независимо от климатичните условия.

- Колко специалисти ще работят в центъра?

- Общият брой ми е трудно да кажа, но от нашата клиника по нефрология и диализа ще бъдат ангажирани трима души. Когато дейността се разрасне, разбира се, ще заделим още хора.

- Как ще се справите с липсата на достатъчно донори?

- Това е национален, дори европейски проблем. Първите операции ще се правят с помощта на живи донори, т.е. близки и роднини на болните. Но в един по-късен етап ще се наложи да работим и с трупни донори. Имаме готовност за установяване на мозъчна смърт, но, разбира се за една такава дейност е необходимо сериозно обучение на обществото. Мое дълбоко убеждение е, че без да се обяснява на болните достатъчно добре и достатъчно изчерпателно, за което лекарите трябва да имат достатъчно време, хората не могат да бъдат добри сътрудници.

- Каква е бариерата пред близките, че не се съгласяват да дарят органите на починалия им любим?

- Голяма - емоционална, морална и дори религиозна. Много е трудно да се пребориш с чувствата на човек, който току-що научава, че е загинал негов близък и веднага да му съобщиш, че искаш да му вземеш органите.

- В какъв период от време би трябвало да се вземе решението за донорство?

- Точно определен срок няма, защото ние можем да поддържаме дълго време болния в състояние на добро съхранение на органите след настъпването на мозъчната смърт.

- Какви са хората, които ще бъдат трансплантирани през юни?

- Това са наши пациенти на хемодиализа и техни близки, които са наясно с процедурата и са дали съгласие да им вземем бъбрека. Наскоро се събрахме, говорихме, направихме необходимите изследвания. Така че ако нещо организационно не ни спъне, през юни четирима души ще се сдобият с нов орган. Единият от пациентите ни е младо момче, а другите трима са на средна възраст.

- Как ги подбрахте?

- Първо те намериха свои близки, които са съгласни да им станат донори. На второ място тези пациенти са в необходимото здравно състояние, което позволява тази операция, а на трето – има необходимата съвместимост между двойките.

- Какъв е процентът на успеваемост при тези интервенции?

- Не мога да цитирам статистика, защото при всеки е различно. Основното, което трябва да се каже за този метод, е, че той значително подобрява качеството на живот на пациентите, които иначе трябва да бъдат на хемодиализа.

- След успешна трансплантация какво следва за болния?

- Следва да му пожелаем късмет, да не отхвърля органа, да няма някакви медицински усложнения. А по принцип след трансплантация пациентите могат да доживеят до старини. Разбира се, лекарите трябва периодично да се справят с известни усложнения, но няма горна граница на живота.

- Трансплантациите за чия сметка ще се извършват, когато става въпрос за здравноосигурени лица?

- За сметка на държавата. Това се отнася и за имуносупресорите.

- Вече имате ли си листа на чакащите?

- О, да, имаме. Но не ме питайте точно колко са – около половината от болните във Варна. Но те чакат трупни донори, тъй като нямат подходящи близки. Във Варна има 130 души на хемодиализа и още 20 на перитониална диализа.

- Колко време ще трае следоперативният период, пък и самата трансплантация?

- Ако няма усложнения, ще можем да изписваме пациентите до няколко дни. А самата трансплантация също не е особено продължителна.

- Как реагираха четирите двойки, когато разбраха какво им предстои в най-скоро време?

- Радост и надежда за по-добър живот. Това го желая на всеки човек. Защото е хубаво да знаеш, че в твоя град има максимално медицинско обезпечение и се предлагат всички услуги.

Юлия Георгиева