Близо 76,78 млн. лв. е размерът на просрочените дългове на български граждани към приходните администрации на държавите от Европейския съюз за времето от 2010 до 2012 г. В сумата не влизат средствата, които Националната агенция за приходите (НАП) е успяла да събере. Натрупаните борчове са за неплатени данъци върху доходите,

ДДС, акцизи и глоби за митнически нарушения

като контрабанда на цигари и алкохол. Това стана ясно вчера от думите на Таня Славова, експерт от ведомството, при представянето на проект за електронна система за сътрудничество в ЕС при събиране на публични вземания.

Само през 2012 г. размерът на просрочените дългове на български граждани към държавите от ЕС е 35,6 млн. лв. От тях Националната агенция за приходите (НАП) е успяла да събере 616 хил. лв., каза Славова. Най-много искания за изплащане на задължения постъпват от Гърция. В голямата си част борчовете са на български граждани, а не на чуждестранни лица, които живеят у нас. „Най-често става въпрос за глоби във връзка с нарушения

на солунската митница при контрабанда на цигари, коментира Станислав Данчев, директор на дирекция „Централно звено за връзка” в НАП. През последните месеци имало и бум на претенциите от Холандия. Според данъчните това се дължи на усилията на кралството да събере просрочените си вземания.

Данните показват, че през 2011 г. данъчните администрации от различните държави от ЕС са поискали НАП да им съдейства за събирането на 10 млн. лв. От тях са били възстановени около 200 хил. лв. „Колко средства ще бъдат събрани, зависи от това какво имущество на длъжника ще бъде открито в страната”, поясни Славова. Тя допълни, че през 2010 г. исканията от ЕС за събиране на вземания са възлизали на 32 млн. лв.

Самият брой на заявленията към България през миналата година се е увеличил с 35% спрямо 2011 г. Истински бум обаче се наблюдава през първите три месеца на тази година. Броят на претенциите за събиране на вземания от български граждани за този период

се е увеличил с 300% спрямо първото тримесечие на 2012 г.

Славова обясни, че това се дължи на приемането на европейска директива, която задължава всички държави от ЕС да въведат облекчена електронна процедура за обмен на такъв тип данни.

България също е предприела необходимите действия, за да събере дължимото от европейски граждани, които живеят в други държави на ЕС. Страната ни е предявила претенции за близо 40 млн. лв. от началото на 2012 г. до момента. България е изпратила най-много искания до Австрия и Италия, каза още Славова.