Данни за поне 6 млрд. евро, които българи държат в офшорни зони, и 120 имена, но на фирми, свързани с България, може да се появят от т.нар. “Офшорлийкс”, прогнозираха пред “24 часа” експерти, запознати с данъчните практики у нас.

Поне засега не се очаква да се появят имена на физически лица, макар че румънски представители на Международния консорциум на разследващите журналисти, от които тръгнаха разкрития за наличие на имена на български фирми и граждани в разследването за офшорните сметки, вече съобщиха, че в списъка има десетки. Предни дни пък шефът на НАП Красимир Стефанов, който е в неплатен отпуск, тъй като е кандидат за депутат, заяви в интервю пред “24 часа”, че НАП следи "Офшорлийкс" и е готова да провери всяко от осветените имена.

Данъчните и ДАНС били инструктирани да следят за оживени парични трансфери, тъй като се смята, че може собственици на сметки в офшорни зони да се опитат да преместят парите от тях, преди да бъдат обявени имената от списъка.

Опасенията на приходната администрация са, че до имената на истинските собственици на офшорните компании с бизнес в България трудно щяло да се стигне. Можело да се окаже, че редица фирми ще са препродадени, фалирали, закрити. Адресите им пък вероятно щели да са пощенски кутии или адвокатски кантори, които не са задължени да разкриват тайната на клиентите си, ако срещу тях няма заведено съдебно дело.

Освен това няма и механизъм, по който държавата да получи официална информация от офшорните зони за имената на собствениците на компаниите и за банковите им сметки. Има европейска директива за спестяванията, която освен ЕС обхваща и офшорни зони като Аруба, Ангила и Монтсерат, Каймановите острови, Гърнси, остров Ман, Джърси, Холандски Антили, Британски Вирджински острови и островите Търкс и Кайкос. Швейцария, Сан Марино, Монако, Андора и Лихтенщайн са заявили, че също ще я спазват. Директивата обаче е за данни за доходите от лихви по влогове, за да могат те да бъдат облагани. Но не посочва точните суми в банковите сметки или пък собствениците им.

За да може да се получи такава информация, е небходима спогодба между България и съответната офшорна зона за обмен на данни. По информация на НАП преговори за такиви спогодби тепърва щели да започнат със Сейшелските острови, Гърнси, Джърси и остров Ман. Ако се стигне до подписване, тогава българските данъчни власти ще могат да искат данни за банковите сметки и собствеността на конкретни лица.

Дори това да се случи, експертите прогнозират, че проверката ще се проточи с години и едва ли ще има резултат.

Разследването само на една фирма щяло да отнеме поне 2 г.

И това при положение, че съответните данни бъдат предоставени на българските данъчни. Защото подписването на спогодба не означава, че те ще пристигнат автоматично. Възможно е съответната офшорна зона да ги бави или изобщо да не ги даде.

Кипър е предпочитан от българския бизнес, като над 2/3 от офшорните акционери в български фирми са регистрирани там, писа в последния си брой в. “Банкер”. Той публикува списък на собственици в български фирми, регистрирани в офшорки. В него влизат над 6000 физически и юридически лица. Други предпочитани дестинации са Панама, Сейшелските острови, Белиз и Британските Вирджински острови.

Данните на БНБ, откакто централната банка следи чуждите инвестиции в България, сочат, че близо 13% от тях са направени през фирми, регистрирани в офшорни зони.

Според експертите офшорните зони се използват при регистрация на фирма основно за плащането на по-ниски данъци, заобикалянето на регулаторни режими и за анонимност на истинските собственици. За България всъщност проблем с избягването на плащане на данъци тук от бизнеса почти не съществува след въвеждането на плоския данък от 10%. Дори напротив - редица чужди компании преместиха част от бизнеса си у нас заради добрите данъчни условия.

Валидна за България обаче е хипотезата за възможността за анонимно разпореждане със собственост и по-добре гарантираната банкова тайна в офшорна зона. Там може да се открие банкова сметка само с номер, без да се посочва име, на което да се води. Според експерти от приходната администрация това създава предпоставка в страната да влязат пари с неясен произход. Още повече че през последните години беше възприета практиката офшорни компании да участват в големи сделки в България. Този проблем обаче може да бъде решен, ако в условията към кандидатите в една или друга сделка се въведе изискването да не участват офшорки.(24часа)

КАПКА ТОДОРОВА

Парите в офшорните зони не са само на милиардери, там си влагат парите и безброй фирми. Те ценят правната сигурност, ниските данъци и пълната тайна.

Никой не знае колко точно са авоарите в офшорните зони. Но на всички е ясно, че става дума за огромни пари. Това може да се види по данните за инвестициите в различни държави.

Не само в България офшорни зони се водят големи инвеститори. И в много по-големи държави това е факт. Примерно в Китай за 2010 година най-много пари са влезли от Британските Вирджински острови. Вирджинските острови са сред най-големите инвеститори и в Русия. В Индия пък най-важният инвеститор е Мавриций.

Когато става дума за фирми обаче, парите се въртят от адвокатски кантори, финансови съветници и дори банки, както стана ясно след разкритието на “Офшорлийкс”, че Дойче банк е укривала парите на свои клиенти в зони, смятани за данъчен рай.

Как обаче отделни хора успяват да паркират на тайно парите си в банки по островите? Няколко германски медии разучиха пътя на сметките.

На Каймановите острови примерно на територия от 260 кв. км има 226 банки! Повече от една банка на квадратен километър. Обикновено при официално запитване банките там връщат клиенти, които не са жители на острова, нямат имоти на него или не са собственици на фирми. Но за суми над 100 000 долара изключение правят всички. Немалко банки се съгласяват и на 10 000.

При достатъчно пари всичко е много просто. Клиентът получава банкова сметка и онлайн код за нея. Може да оперира с парите си и само по интернет. Полага му се и кредитна карта. За отварянето на сметката са нужни паспорт и адресна регистрация в родината. Банките не уведомяват данъчните служби там, казват, че това си е работа на клиента. Ако от тяхна страна няма сигнал за вкарани пари, почти е невъзможно за данъчните да разкрият далаверата. Парите не могат да се носят в куфари. Трябва да бъдат преведени. Това са и следите, по които в момента се разплита “Офшорлийкс”.

Междувременно в. “Соар” съобщи, че Патох Шодиев, вторият по богатство белгийски гражданин, притежава банка на Британските Вирджински острови. През 2011 г. Шодиев е обявен за най-богатия белгиец от сп. "Форбс" със състояние, оценено на 3,7 млрд. долара, добити около разпродажбата на металодобивния отрасъл на Казахстан. През 1998 г. той открива офшорната Международна финансова банка ООД. За да получи лиценз, се сдобива с чисто свидетелство за съдимост от главния прокурор на Казахстан.