Само една от психиатричните болници у нас отговаря на европейските стандарти. Всички останали са в трагично състояние, а условията в тях са мизерни и са от времето на соца. Това стана ясно по време на дискусия на психиатри от цялата страна в София вчера.

Психиатричната болница в Пазарджик е в отлично състояние, там на пациентите са осигурени не само лекарства и качествена медицинска помощ, но и условията са добри, обясни психиатърът д-р Христо Хинков, който е и заместник-директор на Центъра за здравни знания и анализи. Отлична е и психиатрията в Александровска болница, но тя е клиника, а не самостоятелно лечебно заведение, уточни той.

Най-плачевно е положението в лудницата в Курило. Не са редки случаите, в които като ни докарват техни пациенти за консултации или лечение в София, се оказва, че те са с въшки и бълхи коментираха негови колеги от столицата.

2982-ма са посегнали на живота си в нашата страна през 2012-а. От тях починалите са 763-ма, а 2219 човека са спасени, съобщи още д-р Христо Хинков. Същевременно пада главоломно възрастта на самоубийците, те вече си посягат на 30-35 г., допълни той. За сравнение психиатърът посочи 2004-та, от когато започна тази тенденция. Тогава средната възраст на мъжете е била 52, а на жените – 54 г.

Не е ясно колко точно са хората с психични заболявания у нас, стана ясно още по време на дискусията вчера, тъй като бившите диспансери, вече центрове, не са задължени да записват в специална тетрадка всички, които са се лекували там. Това става по желание, но хората масово не искат имената им да фигурират в такива списъци. В страната ни няма и електронен регистър за психичните заболявания.

За да се ориентират все пак за картината у нас, лекарите приемат математически модел, според който за страна като нашата се приема, че 1/5 от хората имат някакъв психичен проблем.

Медиите да не дават подробности за хората, посегнали на живота си, да не правят интервюта с техни близки и да не съобщават детайлно, за да не последват „примерите” и други, настояха психиатрите вчера. Те обясниха, че когато такъв случай се описва детайлно, се задвижва своеобразна реакция на последователи. Д-р Хинков обясни, че това се нарича ефект на Вертер по името на Гьотевата поема „Страданията на младия Вертер”. След публикуването й в Германия е имало вълна от млади самоубийци, сложили край на живота си заради несподелена любов.

Психиатърът обясни, че когато за такива явления се пише схематично, се постига т.нар. ефект на Пагено, обратен на този на Вертер.