На последното заседание на ВЕЕС към МОСВ, което председателсва зам.-министър Евдокия Манева, газопроводът НАБУКО получи положителна оценка на доклада за въздействие върху околната среда. Във Висшия екологичен експертен съвет фондациите и сдруженията от Коалиция за устойчиво развитие гласуваха утвърдително, представени от Дончо Иванов, председател на гражданско „Хармония”. Възложители на проекта са : „Набуко Газ Пайплайн България” ЕООД и „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл” ГМБХ със седалище Австрия, Виена, 1210, Флоридсдорфер Хауптщрасе 1. Инвестиционното предложение „ИЗГРАЖДАНЕ НА ОТСЕЧКАТА ОТ ГАЗОПРОВОД „НАБУКО” НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ” беше разгледано по ревизия „D” на трасето на газопровода и при използване на технологията насочено хоризонтално сондиране при прехода на река Дунав.

Газопроводът "Набуко" представлява тръбопровод, предназначен за транзитен пренос на газ от източната граница на Турция до Баумгартен, Австрия през България, Румъния и Унгария. Целта е създаването на газопроводна система за пренос на газ от различни източници в района на Каспийско море и Близкия Изток до Централна Европа. Газопроводът е с приблизителна дължина 3 900 km и е проектиран за максимален годишен дебит от 31 млрд. кубични метра – капацитет на заключителния етап. На всяка държавна граница се предвиждат фискални измервателни станции, както и линейни кранови възли - разположени равномерно по трасето.

Българският участък на газопровода започва при югоизточната граница с Република Турция, близо до село Странджа. На българска територия газопроводът следва югоизточна-северозападна посока до река Дунав (границата с Румъния близо до Оряхово). Газопроводът „Набуко” пресича река Дунав в региона между Оряхово и Козлодуй.

На територията на Република България трасето на газопровода пресича 9 области - Ямбол, Бургас, Търговище, Шумен, Русе, Велико Търново, Ловеч, Плевен, Враца и 24 общини - Болярово, Стралджа, Средец, Сунгурларе, Върбица, Омуртаг, Търговище, Антоново, Попово, Бяла, Стражица, Горна Оряховица, Полски Тръмбеш, Павликени, Левски, Пордим, Плевен, Долни Дъбник, Искър, Долна Митрополия, Кнежа, Летница, Ловеч и Оряхово. Дължината на трасето по ревизия „D” е 422 km. Максималната надморска височина е 770 m в района на Стара планина, а минималната е 25 m - в равнината на река Дунав. Трасето на газопровода преминава последователно в области с хълмист, планински и равнинен терен. Около 94% от трасето преминава през равнинни и хълмисти терени (с наклон <5) и само 6% - през планински.

Земеползването за строителната ивица и сервитут по ревизия „D” на трасето е, както следва:

• гори: 149.58960 ha

• земеделски земи - обработваеми: 1113.29050 ha

• земеделски земи - пасища: 225.74130 ha

• земеделски земи - трайни насаждения (лозя овощни градини): 18.58140 ha

• водни площи: 8.48390 ha

• урбанизирани територии/индустриални зони: 0.08590 ha

• други: 4.45420 ha

общо: 1520.22680 ha

Българският участък на "Набуко" се състои от:

• подземен газопровод 422 km, с технически характеристики: диаметър 1422 mm, работно налягане 100 bar;

• наземни инсталации (AGI), както следва:

- кранови възли (КВ) 16 бр. през 30 km максимално разстояние, разположени в оградени площадки с размери 33 x 30m;

- измервателна станция за междусистемна връзка за измерване и редуциране на налягането (близо до Лозенец);

- станция за очистване (ОС) 1 бр. (близо до Омуртаг);

- гранична газо-измервателна станция (ГГИС) и очистващи съоръжения (близо до Оряхово), разположена на площадка с площ 15,9 ha.

Газопроводът ще бъде подземен с минимална дълбочина на почвеното покритие 1 м. Дълбочината е увеличена при пресичания на железопътни линии и пътища. При преходи на реки дълбочината на полагане е минимум 2 метра под коритото.

Сервитутната ивица (правото на прокарване/преминаване) е с ширина 36 m. Тя е редуцирана до 30 m в специални чувствителни зони - при преходи на горски територии, лозя, овощни градини и пояси на санитарно-охранителни зони (СОЗ) около водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване. Стандартната строителна (работна) полоса съвпада със сервитутната ивица. В следните случаи са необходими временни разширения на строителната полоса:

- пресичане на железопътни линии и пътища - общо за проекта 57 дка (околo 900 m2 в случаите на всяко едно от безизкопните пресичания);

- пресичане на реки - общо за проекта 332 дка;

- уширения на строителната ивица, пропускателни пунктове, за обръщане и разминаване на строителната техника – всяко около 1000 m2.

Свързваща точка на румънско-българската граница с българската отсечка от газопровода е при километър 685+300 от река Дунав. На българския бряг профилът на пресичането е в близост до град Оряхово, разположен срещу румънското пристанище Бекет, при устието на река Огоста. Мястото на пресичане на р. Дунав е определено с двустранно споразумение между Република България и Румъния след детайлно проучване на двата бряга на реката.

На същито заседание Висшият експертен екологичен съвет одобри и доклад за оценка на въздействието върху околната среда на „Път І-5 „Обходен път на гр. Кърджали от км 334+500 до км 348+997.32”, община Кърджали, област Кърджали с възложител Агенция „Пътна инфраструктура”. Инвестиционното предложение (ИП) “Път І-5 “Обходен път на гр.Кърджали” е участък от път І-5 “Кърджали-Подкова-Маказа” и е част от 9-ти Трансевропейски коридор “Север-Юг”.

Пътят е разположен в източна посока от съществуващия път І-5 и преминава през територията на област Кърджали, община Кърджали. Първоначално са разработени три основни варианта за трасето на обходния път на гр. Кърджали - „червен” с обща дължина 14497,32 м, „син” – с обща дължина 5237 м и „зелен” с обща дължина 6033,78 м. След провеждане на технически съвет на Агенция “Пътна инфраструктура” през 2011 г. са разработени и допълнителни варианти: „зелен пунктир” – за да се отдалечи трасето от с. Невестино; „червен пунктир” – за да се премине в тунел и се отдалечи трасето от с. Солище; „лилав вариант” /висока и ниска нивелета/ – за да се избегне преминаването между кв. Долна гледка и кв. Горна гледка; „кафяв запад” и „кафяв изток” /висока и ниска нивелета/ варианти, за да не се преминава през земите и не се засягат сгради на концесионера “Ес енд Би Индъстриал Минералс” АД (“Бентонит”) АД.

Дължината на пътното трасе по предложените варианти е около 14 км.

Основните технически параметри за всички варианти за проектна скорост 90 км/ч са:

• Минимален радиус на хоризонтална крива – 340 м;

• Минимален радиус на хоризонтална крива с двустранен наклон – 1400 м;

• Максимален надлъжен наклон – 5,5%;

• Минимален надлъжен наклон – 0,5%;

• Минимален радиус на вдлъбната вертикална крива – 2400 м;

• Минимален радиус на изпъкнала вертикална крива – 5700 м;

• Максимален надлъжен наклон при виадуктите – 4,5%;

• Напречен наклон в права – 2,5%;

• Максимален напречен наклон в крива – 7%;

• Категория на движението – много тежко;

• Габарит 10,50 м, в т.ч. ленти за движение 2 х 3,50 м, асфалтови водещи ивици 2 х 0,25 м и банкети 2 х 1,50 м;

• Конструкцията на пътната настилка е оразмерена за 11,5 м/ос и

15-годишен експлоатационен период.