В интервю за предаването „Под лупа” на телевизия „Европа” заместник-председателят на СДС Румен Христов каза, че високият процент безработица е може би най-големият проблем пред българските граждани. Като политик с опит, който е бил земеделски министър в служебните правителства на Ренета Инджова и Стефан Софиянски, той смята, че служебното правителство трябва да се формира изключително бързо и да се заеме с решаване на наболелите проблеми. То може да подготви законодателни промени, които да бъдат приети по-късно от следващото НС и парламент.

Г-н Христов, вече е ясно, че до изборите ще имаме служебно правителство. Вие имате опит в две служебни правителства. Според Вас какъв трябва да бъде съставът на един нов служебен кабинет?

Целия състав едва ли мога да коментирам, но винаги се е очаквало това да бъдат изявени специалисти в сферите, в които ще бъдат министри. Има достойни хора в България, биха могли да бъдат намерени такива министри, за да могат да решат злободневните проблеми на обществото. Знаем, че българските граждани излязоха на улицата заради високите сметки за ток и ниските доходи. Едва ли ниските доходи ще могат да бъдат решени в рамките на този парламент, но важната задача на това правителство е да успокои обстановката в страната, да продължи работата по монополите и високите цени и разбира се, да проведе изборите. Това е най-важната задача на правителството; те трябва да са демократични, прозрачни, честни, без съмнения за злоупотреби.

Президентът Плевнелиев очерта своите виждания относно служебния кабинет, тъй като той самият е бил част от Министерски съвет. Той смята, че трябва да има промени по отношение на вицепремиерите. Как ще коментирате това?

Според мен е нормално и логично министърът на финансите да не бъде вицепремиер, защото по този начин съответният вицепремиер става много силен. Аз мисля, че г-н Дянков беше единственият финансов министър за тези 23 години, който беше и вицепремиер. Хубаво е вицепремиерът да е човек с поглед към икономиката като цяло, защото иначе се сблъскват  функциите на финансовият министър, който трябва по принцип да казва „не”, който трябва да пази бюджета и да провежда рестриктивна политика, и от друга страна тези на вицепремиера, който трябва да стимулира икономиката, да подпомага производството. В тази посока президентът е прав.

Той предложи да има още двама вицепремиери. Единият да бъде по труда и социалните грижи, а другият да отговаря за управлението на еврофондовете.

Еврофондовете са особено важни за България, особено при кризата, която се е разразила в света и в Европа. Чуждестранни инвестиции, такива каквито очакваме, не получаваме, така че усвояването на средства от ЕС е изключително важно. Президентът Плевнелиев беше част от кабинета и има  добра представа как работи едно правителство. Това според мен е една добра стъпка. Предвид на създалата се ситуация в страната, вицепремиер, който да отговаря за социалните въпроси, е много необходим. Според мен проблемът на българските граждани не са ниските доходи, които наистина са ниски, най-ниските в Европа, но основното е големият процент на безработица. Официално 500 000 души са безработни, ако към това число сложим и така наречените „обезверени”, това означава, че почти във всяко българско семейство има безработен. За да се обърне малко по-голямо внимание на икономическия растеж, на търсене на възможности за подпомагане на групите, които са в социално неравностойно положение, един вицепремиер би бил добър координатор.

Можем ли да направим връзка с от преди 16 години. Горе-долу по същото време беше сформирано правителството на Стефан Софиянски. Хората бяха по улиците, имаше политическа и икономическа криза.

По това, което помня, напрежението беше много по-голямо, обстановката беше много по-тежка. Имаше невероятна зърнена криза, на мен се падна тежката задача да решавам този проблем, заедно с кабинета, разбира се. Това, което помня и ми прави впечатление, е, че тогава въпросът беше решен много бързо. Тогава президентът Стоянов, който беше в длъжност само от един месец, наруши Конституцията в името на гражданския и социален мир. Той не прие предложението на БСП за съставяне на второ правителство с министър-председател покойният Николай Добрев. За един кратък период от време назначи служебно правителство. Забавянето на действията на президента в момента не са полезни за страната. Едно по-бързо назначаване на служебно правителство би успокоило обстановката в страната, ще има към кого да отправят своите въпроси българските граждани. Очевидно е, че ще има предсрочни избори, но те не са фатални, защото редовните щяха да бъдат в началото на юли. Институцията президент е изключително важна по време на криза. В момента той поема управлението на цялата страна.

Вие сте човек с опит в две служебни правителства и не мога да не Ви попитам дали с Вас някой не е водил разговори?

Разговори с мен в тази посока не е имало. Аз съм заместник-председател на СДС, предстоят ни избори и ние работим много активно. Аз вярвам, че ние ще постигнем добър резултат и ще имаме едно сериозно представителство на тези хора, които вярваха в промените, които искаха демокрация, които искаха членство в ЕС и НАТО. Те трябва да имат своите представители в парламента. Аз ще работя в тази посока.

Не се осъществи идеята за така нареченото програмно правителство, предложена от Иван Костов. Имаше ли изобщо възможност за сформиране на такова правителство?

В нашата Конституция няма такава форма „програмно правителство”. Искам да кажа, че това е архитектурно достойнство на Андрей Карлович Луканов. Помним първото правителство на Димитър Попов, в което участва и Иван Костов. За мен програмните правителства са правителства, които замитат следите на нещата, които са се случили. Спомням си тогава големите очаквания за това какво ще се случи с външния дълг на България, по какъв начин ще се преструктурира икономиката и т.н. Аз смятам, че участието на представители на СДС в това правителство беше една груба грешка, защото ако не бяхме участвали в него, ние щяхме да имаме много по-добър резултат на изборите и щяхме да спечелим едно солидно мнозинство на първите свободни демократични избори. Това разколеба нашите избиратели, размиха се противопоставянията между бившата номенклатура и хората, които искаха промяна. Сега да се говори за програмно правителство, и то от съпредседател на парламентарна група, която има 14 народни представители, е просто несериозно.

Господин Костов твърди, че така ще се отговори на исканията на протестиращите.

Исканията на протестиращите като цяло са справедливи и ние ги подкрепяме. Техните политически искания, ние от СДС заявихме, че сме за свикване на Велико народно събрание, но нека да постигнем консенсус в обществото. Има опасност да свикаме едно ново Велико народно събрание от 400 души, които да нямат ясен мандат, даден от избирателите и да се превърне в една говорилня в продължение на година, година и половина и да нямаме резултат, какъвто искаме. Най-важната задача на Великото народно събрание е да отменим в Конституцията наличието на Велико народно събрание и да вменим тези функции на обикновеното НС. Икономическите искания на българските граждани са много основателни, но са изцяло във функциите на изпълнителната власт.

Каква според Вас ще бъде ролята на обществените съвети?

Изграждането на такива съвети при премиера и при министрите е може би по-логично, защото аз очаквам там да бъдат професионалисти от съответните сфери. Съветът, който беше формиран от президента, с цел сваляне на напрежението в българското общество, грешната формула в него беше, че заедно с протестиращите, които бяха 5-6 души, бяха поканени около 30 души, представители на добре познати организации. Случи се така, че имаше представители на монополи, а гражданите се бориха именно срещу тях. В целия демократичен свят тези, които искат да направят нещо, да променят трябва да използват старата формула на участие чрез партийно представителство.

Според Вас как ще се развие политическата криза, защото именно срещу партиите са хората на улицата? Как това напрежение би могло да се тушира?

На първо място формирането на служебно правителство, започване на спешни действия за решаване на наболелите проблеми на българските граждани от служебното правителство.