Няма спор, че сметките ни за електроенергия са високи. Това обаче е така, на фона на заплатите, които получаваме и на масово ниската енергийна ефекетивност в домовете ни. Факт е, че плащаме най-евтиния ток в Европа.

Справка за цените в на електроенергията в различните страни членки на Европейския съюз показва, че в България електроенергията е най-евтина. Като цени до нас се доближават единствено Румъния, Естония и Черна гора. Средноевропейската цена, изчислена на 27 страни членки е с 86% по-висока, от тази която плащаме в България.

Какво и на кого плащаме със сметката за ток

Анализ на Института за енергиен мениджмънт (ЕМИ) показва, че препродавайки електроенергията на битовите потребители, дружеството, което доставя енергията (ЧЕЗ, EVN, Енерго-про), губи средно по 9.62 лв. за мегаватчас. Причината е, че ЕРП получават по-малко пари, отколкото са принудени да заплащат за енергията на НЕК.

Това, от което всъщност печелят ЕРП, са мрежовите услуги. Делът им в общата сметка е около 28%, но реално е дори по-малък, тъй като те трябва да компенсират загубите си при продажби на битови клиенти, съобщават от Института за енергиен мениджмънт.

В крайна сметка анализът на ЕМИ показва, че енергото получава около 9.3% от крайната сума, която клиентът плаща, а всичко останало се разпределя по веригата. 46% от крайната сметката отива в НЕК за самата електроенергия. Около 10% са разходите на НЕК и ЕСО за пренос. Остатъкът е за надбавките за зелена енергия, високоефективно производство, невъзвращаеми разходи (за централите, с които НЕК има дългосрочни договори) и ДДС.

Има ли скрити резерви за намаляне на сметките

Според експерти резерви за намаляване разходите на енергодружествата има, макар че именно техните разходи бяха най-сериозно орязани от 2008 г. насам, пише вестник "Капитал". Например разходите за пренос и разпределение на EoN за стопански потребители на ниско напрежение през 2007 г. са представлявали 43% от крайната цена, която съответните фирми са плащали. През 2010 г. те са вече едва 29%. В момента процентът е дори по-нисък.

През 2010 г. ЕРП бяха атакувани от ДКЕВР, че ползват много външни услуги, и регулаторът дори ги глоби и оряза разходите им. Например действащото в Североизточна България дружество EoN (сега "Енерго–про") твърдяха, че са обединили счетоводните отдели (както и други дублиращи се дейности) на предишните държавни електроразпределителни дружества. Самите електроразпределителни дружества тогава отговориха, че по този начин всъщност намаляват разходите си за потребителите.

Сега ДКЕВР прави нова проверка на енергодружествата, която ще покаже дали отново има подобни завишения на разходи.

На вълната на недоволството

На фона на общественото недоволство повечето опозиционни политически партии обявиха, че ще искат национализация на трите ЕРП. Въпреки че автор на тази идея от страна на БСП е Янаки Стоилов, той не можа да обясни пред "Капитал" как конкретно може да стане това. Коментар по въпроса отказа и бившият енергиен министър от БСП Румен Овчаров. Така единствено енергийният експерт на партията Явор Куюмджиев, който беше и заместник-министър на Овчаров, коментира, че идеята е национализацията да стане чрез обратно изкупуване на дружествата. "Ние не искаме това да стане чрез болшевишки революции, а чрез влизане в нормални преговори с трите ЕРП", заяви експертът. Не е ясно обаче колко ще струва това на държавата и какви ще са последствията както за инвестиционния климат на страната, така и от юридическа гледна точка.