1. Столицата на деспот Добротица
Едва ли има някой, който да не е чувал за красотата на нос Калиакра. Двукилометровата суша, врязана в морето, образува прекрасен залив, в който играят делфини. Мястото е обявено за природен и археологически резерват през 1960 г. Върху площ от 687,5 дка има диви степи и впечатляващи крайбрежни скали, високи до 70 м. Растителният свят наброява повече от 400 вида, от които 47 - редки.
Носът е с изключително богата история. През IV в. пр. Хр. на това място е селището Тиризис, наречено на местното тракийско племе тиризи. През римската епоха крепостта се разраства - строят се водопровод, църкви, баня, крепостни стени, повечето съхранени до днес. През късната античност селището се нарича Акре Кастелиум и е сред 15-те града на провинция Скития, обхващаща земите на днешна Добруджа. В този период крепостта е важен пункт от Виа Понтика. С името Калиакра селището се споменава за първи път в края на XIII в. Най-големият разцвет за Калиакра е през втората половина на XIV в., когато е столица на Добруджанското деспотство. От писмените сведения става ясно, че това е мощен средновековен град, в който владетелят сече собствени монети и превръща крепостта в църковно средище с право на монашеска ставропигия. Доказателства за това събират от 9 години доц. Бони Петрунова и екипът й. Залезът на крепостта настъпва със завладяването й от османските нашественици. Последните известия за Калиакра са свързани с морска битка в залива на носа между контраадмирал Ушаков и турския флот през 1791 г., в която руската армада надделява. В чест на тази битка в подножието на носа се издига паметник на адмирала.
Освен красива природата и древна история за магията на мястото допринасят и множество легенди. Една от най-известните е за 40-те девойки, които сплели косите си и скочили в морската стихия, за са не бъдат потурчени. Първата от тях се казвала Калиакра. Друга легенда пък разказва, че св. Никола бил подгонен от турците и тръгнал да бяга към морето. Земята започнала да се разширява под нозете му и така се образувал носът. Той свършва там, където турците са застигнали светеца и са го посекли. В пещерите на края на носа е гробът на свети Никола, гласи още митът. На това място днес е параклисът на светеца.
2. Яйлата още крие тайните си
Едно от местата по Северното Черноморие, съчетало очарованието на все още неразкрити напълно археологически тайни и девствена природа, е Яйлата край Камен бряг. То е обявено за национален природно-археологически резерват. Яйлата представлява приморска тераса с площ 300 дка, отделена от морето с 50-60-метрови скали. Тук е съхранена характерната степна растителност. Мястото е на пътя на птиците, познат като Виа Понтика. Тук се срещат 178 вида гнездящи прелетни пернати. През пролетта мястото се обагря в алено от див божур. Местността е притегателна за посетителите и с богатата си история. Тук се намира пещерен град от 101 "жилища", които са били обитавани още през V хилядолетие пр. Хр. Използвани са не само като домове, но и като гробници или църкви. В скалния масив има издълбани три некропола, които представляват двукамерни фамилни гробници. Историците ги датират от III-V в. В т.нар. Голяма Яйла се намира малка ранновизантийска крепост, изградена в края на V в. От нея частично са запазени четири кули и една кула порта. От античността са съхранени още светилище, жертвени камъни, винарни. През Средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс. По стените на някои от тях личат прабългарски знаци - руни, кръстове и каменни икони. В момента община Каварна продължава дейностите по проект "Яйлата - античната врата на Добруджа", който е на стойност над 2 млн. по ОПРР. Със средствата се прави ремонт и укрепване на скалната църква "Св. св. Константин и Елена", затворена за посетители след земетресението през 2005 г. Планирано е и възстановяване на крепостната стена.
3. Най-голямата римска баня е във Варна
В центъра на Варна, близо до пристанището е открита най-голямата римска баня на Балканите. Тя е сред най-ценните запазени архитектурни паметници от античния период в България. Всяко лято я посещават над 15 000 туристи от цял свят. Термите са изградени към края на II век. Проучванията сочат, че височината на сводестите конструкции е била над 20 м, а общата площ около 7000 кв. м. Баните са функционирали до края на III век. Те са имали важна социална роля в древния Одесос, който от 15 г. пр. Хр. е част от Римската империя. Като главно пристанище на Мизия градът е бил силно повлиян от римската култура.
Отоплителната система на баните е уникална заради двойния под и специалните кухини. Те отвеждали топлия въздух до върха на зданието, построено в близост до топли минерални извори, които се използват и до днес. Посетителите са влизали в просторни зали, създаващи естествена бариера пред студения въздух. Балестрата била центърът, в който мъжете на Одесос са се събирали, за да обсъждат обществени въпроси.
Сега руините са сравнително добре проучени, въпреки че между двете оградени територии има къщи и църкви, под които е сигурно, че се крият много антични сгради и артефакти. Термите са привличали интереса на историци и археолози доста преди да стартират археологическите разкопки. Най-съществена заслуга за предизвикването на научния интерес имат братята Шкорпил. Последните разкопки са били до 90-те години под ръководството на д-р Петко Георгиев. Неговият син Жоро Георгиев е уредник на уникалния музей на открито. Намерените статуи, накити, златни пръстени са експонирани в Регионалния исторически музей.
При разкопките е намерен постамент на статуята на Клавдий Аквила, както и на римските богове Херакъл, Виктория и Меркурий. Вероятно те са украсявали залите. От намерените надписи става ясно, че божествата покровители на здравето Асклепий и Хигия са имали светилище в северозападната част на термите. Археолозите са се натъкнали и на фрагменти от мраморни прозоречни рамки, оформени като кривака на Херакъл, който е бил почитан и като бог покровител на изворите.
В ХIХ в. подземията на термите са ползвани като затвор, наречен от турците Ичкале. През 1892 г. стамболовистите затварят и изтезават тук Петко войвода.
4. НСО пази "Кастрици"
Крепостта "Кастрици" е част от "Приказката Евксиноград". Тя е разположена на морския бряг на 8 км от Варна, на малък нос в северния край на Варненския залив в правителствената резиденция. Финансист номер 1 на страната Симеон Дянков отпусна средства за разкопки. Вицепремиерът е осъмвал всяка сутрин в 7 часа сред ценните находки, когато е бил на почивка със семейството си в правителствената резиденция, научи "Стандарт".
"Кастрици" е един от малкото запазени средновековни градове в България с автентични калдъръмени улици и съхранени стени на древни къщи с покриви от дърво. Това сигурно е единственият археологически обект, където не е стъпвал иманярски крак и не се краде, защото е на територията на базата на Министерски съвет и се пази от НСО. Откритите само за едно лято 188 броя монети са сред най-големите находки от средновековна България през ХIII-ХIV век. Бяха изровени два златни пръстена, златни монети, 47 перпера на Йоан III Дука Ватаци от 2,6 до 4,1 грама и карати от 14,5 до 18.
Пристанището на "Кастрици" е отбелязвано в редица европейски карти до XVIII век, както и в Закона на пристанищата на султан Сюлейман Великолепни.
Досега археолозите са изровили 60 къщи с двуметрови стени, улици с площади, занаятчийски работилници, малка църква с некропол. Навремето всеки дом е бил и с търговски склад за стоки, пренасяни по море. В една от къщите е намерен и търговският печат на стопанина й - арменеца Баксан. От 2006 г. досега е проучена 1/3 от крепостта. Надеждата на археолозите е още това лято да изровят най-после голямата средновековна църква на града.
На шанс да бъдат включени във "Виа Понтика 2" ще се надяват и още две находки на територията на Варна. Първа писта на археологическите разкопки и това лято ще бъде пак една от най-интересните раннохристиянски църкви в България, открита в местността Джанавара край града. Църквата е проучвана още от братята Шкорпил. В нея са открити мощите на неизвестен светец, увити в сърмена тъкан. А пред олтара беше изкопан уникален комплект мощехранителници - три на брой, поставени една в друга - мраморна, сребърна и златна, украсена със скъпоценни камъни.
Продължават да се търсят доказателства, че манастирът в "Теке Караач" е изграден от цар Борис Покръстител в края на IX и началото на X век, където беше открит оловният печат с лика му. А защо да не се намерят и още потвърждения, че князът на българите е бил погребан там.
5. В Бяла ходят като на Божи гроб
В Бяла туристите вече ходят на поклонение като на Божи гроб. Преди 2 години археолозите с ръководител доц. Валери Йотов откриха в разкопките на нос Св. Атанас златен пръстен. В горната си част той представлява модел на ротондата "Анастасис" (от гръцки - Възкръснал), която е над гроба Господен в Йерусалим.
Обектът "Антично селище и късноантична крепост на нос Св. Атанас" е уникален с някои от паметниците си. Там са разкрити раннохристиянски църковен комплекс с базилика, две кръщелни, аязмо, пещ за производство на керамика, винарна и тракийски култов център от IV-V в пр. Хр. Разкопките се правят от 4 г. само с общински пари, като още през първата година бяха открити мраморна олтарна маса, произведена в императорската работилница на остров Парос, както и фрагменти от стенопис, които са украсявали кръщелната. Върху него навярно е бил образът на младия Христос, цветни мотиви, надпис "Мария" и др. Въз основа на най-късните монетни находки разрушаването на крепостта трябва да се свърже с аваро-славянското нашествие през 614 г.- по времето на император Ираклий (610-641).
Археологическото проучване на по-ранните пластове на нос Св. Атанас разкри и следи от древно селище, култов център храм, ритуални огнища и ями. Най-ранните находки са от средата на VI в. пр. Хр., макар и отделни предмети да се отнасят още към времето на каменно-медната и бронзовата епохи.
Още през 1892 г. Хермин и Карел Шкорпил споменават за малка късноантична крепост на нос Св. Атанас до днешния град Бяла. Според древногръцкия географ и историк Страбон тук някъде - между Одесос (Варна) и Навлохос (Обзор), се е намирал един от многото градове с името Лариса.
Община Бяла спечели проект по оперативна програма "Регионално развитие" в размер на 5,4 млн. лева за консервация, реставрация, експониране и популяризиране на античното селище, което се намира на 3 км южно от Бяла.




Новини - теми












Морска администрация: “Кайрос” е без капитан, екипажът на борда е добре
По стара традиция Варна отбеляза Никулден с празничен молебен и рибен курбан за здраве
Варна отбелязва Никулден с военен ритуал, молебен и рибен курбан
Коледната елха на площад „Независимост“ озари Варна навръх Никулден
Промени в трафика във Варна през уикенда заради два футболни мача
Полицията задържа двама рецидивисти след серия взломни кражби във Варна
Тази вечер "запалват" светлините на коледната елха във Варна
Черно море спря серията на ЦСКА и ще зимува на четвърта позиция
Никола Цолов с първи подиум във Формула 2 след впечатляващо пилотиране в Абу Даби
Задействаха BG-Alert заради наводнения и обилни валежи по южното Черноморие
Община Варна награди най-изявените доброволци за 2025 година
Кулинарният фестивал „Да споделим Никулден“ събра майстори и любители на рибната кухня във Варна
Какво време ни очаква в неделя по Черноморието?
Танкер заседна край Ахтопол, започна спасителна операция
САЩ и Украйна отбелязват „конструктивни“ преговори, но подчертават: напредъкът зависи от Русия
Прогноза за времето - 6 декември
Авария оставя един район без вода днес във Варна
Проф. Искра Баева: Европа загуби икономическата логика на мира и рискува да следва „мир чрез сила“
Безплатен пешеходен тематичен тур „Никулден“ днес във Варна
Пътуване в Европа: Какво се промени за туристите през 2025 г.




RSS Новини