- Русия и България са дългогодишни икономически партньори. Моля, дайте оценка на текущото състояние на икономическите и търговските отношения между нашите страни.
- Търговските отношения между България и Русия през последните 3 години са значително подобрени, за това свидетелства удвоения стокооборот. През 2012 г. обемът на търговията между двете страни е достигнал най-високата стойност през последните 10 години. Миналата година износът от България за Русия се е увеличил с 40%, а доставката на руски стоки и услуги в България - с 33%. През 2011 г. ситуацията е подобна: растежът на износа както от България, така и от Русия, възлиза на около 35%.
Когато хората говорят за отношенията между нашите две страни, обикновено се фокусират върху енергийния сектор. В действителност има редица други области, които са неразделна част от нашите търговски и икономически отношения. Така България изнася за Русия вино, зеленчуци, сирене, месо, електротехниката. Русия ни доставя, например, оборудване за нашата химически и нефтохимически отрасъл.
- Под енергийни проекти разбиране изграждането на газопровода "Южен поток", който минава през територията на България?
- Точно така. През ноември миналата година станахме първата страна, която подписа договора за "Южен поток". Работата ще започне през тази година и ще продължи до 2015 г., когато ще са първите доставки. Този проект също ще спомогне за укрепване на бизнес отношенията между двете страни през следващите три години.
- Как оценявате перспективите на сътрудничеството между двете страни в областта на ядрената енергия? И по-специално изграждането на АЕЦ"Белене"?
- В България на 27 януари ще се проведе референдум за бъдещето на ядрената енергетика, в частност за изграждането на "Белене". Този проект се обсъжда в продължение на около 30 години - от 1984 г. насам. Той е със сложна история: много пъти проектът стартира и спира. През март 2012 г. той бе спрян за четвърти път, тогава правителството реши, че не можем да си го позволим. През април парламентът подкрепи решението на правителството.
Общата стойност на проекта от около 11 милиарда евро. Наистина, тази цифра не е само за изграждането на ядрената централа, а и за енергийни мрежи. Горната цифра включва разходите за интегрирано прилагане на мерките за сигурност, наложени от Европейския съюз след трагедията във Фукушима.
За една малка страна 11 милиарда евро са много голяма сума. Ако има инвеститор, който се интересува от проекта, ние сме готови да обмисли офертата. Такъв обаче няма. Това е причината българското правителство да спре строителството. Бих искал да подчертая, че проектът не е спрян, защото се страхуваме от ядрената енергетика. Не. Ние вече имаме реализирани проекти в тази област и сме заинтересовани в изграждането на допълнителни съоръжения. Но проектът АЕЦ "Белене" струва твърде много за нас.
След референдума ще решим как ще процедираме. В зависимост от резултатите политиките в тази област могат да бъдат преразгледани.
- Стотици хиляди руснаци годишно посещават България. Как се развива това направление?
- През последните няколко години потокът на руски туристи в България се е увеличил значително, особено през 2012 г., когато техният брой е нараснал с 30%. С 43% са се увеличили посещенията на деца. Туристите са привлечени както от морските курорти, така и ски пистите в планинските райони на страната.
Ръст в туризма се дължи на факта, че през март 2012 г. значително се опрости визовият режим специално за руските граждани. За 2012 г. България е била посетена от около 2 милиона руски туристи, но това, което е особено важно, е, че руските семейства са по-склонни да изпращат децата си за лятна или зимна почивка у нас.
В момента се работи по допълнителното опростяване на издаването на визи. Искаме руските туристи да имат възможност да получат виза на летището, още при пристигането си в България.
- Какви трудности се сблъскват българите, които искат да посетят Русия?
- Има един проблем, който се опитваме да решим. Лиценз за пътнически превози в България има само една руската авиокомпания - "Аерофлот". Цените на самолетните билети са много високи - около 600 евро на човек. Ние призовахме руската страна, Министерството на транспорта, да се позволи на повече руски авиокомпании да извършват полети до България през лятото и зимата, така че повече български туристи да могат да посетят Русия. От две години обсъждаме този въпрос и се надяваме, че от лятото на тази година някои руски авиокомпании ще получат разрешение за полети до България. Като цяло, интересът на българските туристи към Русия е огромен, но в момента е твърде скъпо да пътуват до вашата страна.
- Как оценявате икономическата ситуация в България на фона на кризата в Европа?
- България приключи 2012 г. с най-добрите фискални резултати в целия ЕС. Имаме втори след Естония най-нисък дълг към БВП - 14,7%. Имаме възможност да постигнем най-ниският дефицит след Швеция и Германия. Това, което е много важно - имаме най-ниските данъци в ЕС. Данъкът върху печалбата за организации, както и данъкът върху доходите на физически лица, е само 10%.
Разбира се, ние сме много зависими от другите европейски страни. Въпреки това България е една от четирите страни, чийто икономически растеж е положителен през последните три години. Но ръстът е само 1-2 на сто, което е по-малко от предкризисните години.
Сега в еврозоната и в Европа като цяло има голям проблем: те не се фокусират върху растежа, а са заети със спасяването на Гърция, Португалия и Испания. Бяхме сред трите страни, заедно с Швеция и Обединеното кралство, които предложихме Европа да обърне внимание на необходимостта от прилагане на мерки, насочени към по-нататъшното развитие на икономиката. И в това отношение се постигнаха известни успехи. Вярваме, че през 2013 г. еврозоната ще бъде по-стабилна, отколкото е била през последните 3-4 години.
За последните четири години основният риск за световната икономика идва от страните от еврозоната. Вярвам, че 2013 г. ще бъде повратна точка в това отношение: рисковете от еврозоната ще бъдат значително намалени заради предприетите мерки. Сега е важно Европа да се замисли за източниците на бъдещ растеж. Най-важната задача в близко бъдеще трябва да включва провеждането на пенсионна реформа в европейските страни. В България тя се проведе през 2011 г., но в голяма част от Европа тя не е направена. Също така е необходимо да се реформира здравеопазването. Нито една европейска страна не е имала промяна в тази област.
Важно е да се помисли за бъдещата архитектура на еврозоната: кои институции ще ни дадат възможност за стабилно образование не само в областта на паричната политика, но също така и в банковия сектор, както и дали имаме нужда от нещо друго.