Когато за пръв път чух за новия проект на Анг Лий – „Животът на Пи”, нямаше как първата ми асоциация да не е с лентата на неговите колеги Дани Бойл и Лъвлийн Тандан – „Беднякът милионер”. И наистина, двата филма имат изключително много допирни точки – имаме си порасналия индиец, който говори пред даден слушател (та дори и името Пател го има и в двата случая – в единият случай е фамилията на актьора, изпълняващ главната роля, а в другия – тази на самия главен герой), имаме си и страхотния Ирфан Кан в една сравнително второстепенна роля.

МАРТИН ДУХОВНИКОВ

Въпреки това, обаче, най-голямата прилика и същевременно най-голямата разлика между двата филма идва от основната сюжетна линия.

В „Беднякът милионер” ние видяхме историята на едно пораснало момче, преживяло икзлючително тежки събития, дори трагедии и придобило житейски опит по доста суров начин, но накрая все пак успяло да открие себе си и да се събере отново с най-близките си. Това беше филм, който ни показа как в действителност изглежда животът в бедняшките квартали, без да скрива нищо, което го направи толкова драматичен, провокативен и, може да прозвучи сурово, но и интересен. Това бяха и причините за неговите 10 номинации за Оскар и цели 8 награди.

„Животът на Пи” пък разкрива пред нас една подобна история, но всъщност не тя стои в основата на сюжетното действие. Това, което наистина ме впечатли в продукцията на Лий, беше нещо съвсем друго.

Ще започна с факта, че до вчера бях гледал само един филм на Анг Лий – „Хълк”, който за мое съжаление не успя да развие напълно потенциала си и остана в сянката на останалите супергеройски филми. Бях чувал за режисьора и неговите многобройни номинации и награди Оскар, но въпреки това не бях гледал нито един от така хвалените филми. За моя радост, обаче, вчера успях да поправя тази своя грешка и да се насладя на един от най-ефектно направените и най-интригуващи адвенчъри, които някога съм гледал.

„Животът на Пи” е вълнуващата история на един младеж, принуден да напусне Индия, но корабокруширал заедно със своето семейство по средата на нищото в Тихия океан и останал сам единствено с една зебра, един орангутан, една хиена и един ... бенгалски тигър.

Няма да разкривам повече подробности относно развитието на сюжета, но ще кажа, че в края (което всъщност е сравнително в началото на филма) все пак остават само двама (което беше очевидно още и в трейлъра), които реално погледнато не могат да съжителствуват и да се разбират помежду си. И точно тук се крие огромният чар на лентата – пътят, който изминават човекът и животното, за да достигнат до взаимно разбирателство и дори до взаимопомощ.

За мое учудване моралната връзка, която тези двама героя успяха да създадат с течение на филма, беше много по-силна от редица отношения между индивиди от един и същи вид, които съм гледал в други продукции. И това беше наистина впечатляващо.

Както „Беднякът милионер”, така и „Животът на Пи” е пълен с дълбоки идеи и провокации, които в този случай са от по-религиозен тип, които карат зрителя едновременно да гледа с напрежение какво ще се случи на екрана и да се замисли какво би направил той на мястото на младия Пи и дали би запазил вярата си в Бог, без значение под какъв произход или под каква форма съществува той.

От друга страна, обаче, имаме елементи на фантастика и практически невероятни и дори невъзможни неща, които не само че не пречат на въздействието на приключението, но дори го правят още по-реално, колкото и странно да прозвучи това.

Лентата ни предлага и второстепенна сюжетна линия, представляваща това, което всъщност поражда съмненията в достоверността на разказа на вече възрастния Пи. И въпреки това, точно тя е и причината филмът на Анг Лий да успява да въздейства толкова силно върху всички сетива и мисли на обикновения зрител.

Най-силната страна на „Животът на Пи” със сигурност са ефектите. Ужасните бури и изключително реално пресъздадените звуци, които животните около Пи издават, са примери, които ще дадат ценни уроци и вдъхновение на бъдещите създателите на продукции от подобен мащаб. Но въпреки това водеща сила на лентата са визуалните ефекти. Никога през сравнително краткия си житейски път не бях виждал толкова реални и изключително добре направени CGI образи и със сигурност не очаквах от един драматичен филм страхотни 3D ефекти.

Режисьорът определено успя да ме впечатли със своята презентация и качества, създавайки един напълно реален и интерактивен както воден (предимно), така и сухоземен свят.

Кастът също е на много високо ниво. Единствените лица, които ми бяха познати, бяха Жерар Депардийо и Ирфан Кан, първият от които, макар и с доста кратък престой на екрана, доказа отново своите актьорски умения, а другият просто пресъздаде по перфектен начин емоциите на бъдещия Пи.

Както и Дев Пател в „Беднякът милионер”, така и изгряващата звезда Сураж Шарма в „Животът на Пи” доказаха изключителните качества на младите индийски актьори и лично аз с удоволствие бих гледал повече изяви на младия Шарма, не само в Боли-, но дори и в Холивуд.

Останалите персонажи, особено семейството на младия Пи и жадния за вдъхновение писател, също не са за подценяване, въпреки че не им е обърнато чак толкова голямо внимание и не са напълно завършени (все пак филмът е за Пи, което си личи и от заглавието).

„Животът на Пи” има възможно най-точното мото, което дори успя да ми докаже: Животът е приключение.

Филмът прокара у мен своите идеи и ме накара да повярвам в чудесата, в невъзможното и нереалистичното. Накара ме да харесам зверове като бенгалския тигър, успял да възпре животинските си инстинкти и да създаде една морална връзка със същество, което иначе не би оставил живо. Накара ме да повярвам, че Бог наистина съществува (не че съм се съмнявал де) и че бди над нас, че животът ни е нещо, което наистина си заслужава да се изживее пълноценно.

Не всеки ден ще видите филм с 11 номинации за Оскар (дори и „Беднякът милионер” не го постигна). Не всеки ден ще видите филм, който да ви провокира толкова много и накрая да ви остави вие сами да решите на какво от всичко това, което той ви е представил, да повярвате. Не знам какво е мнението на критиците и зрителите относно предстоящите награди, но лично аз смятам, че 24-и Февруари ще бъде денят, в който „Животът на Пи” ще се окичи с абсолютно заслужените си Оскари, без значение колко на брой са те.

А вие бихте ли повярвали на всичко това, което прочетохте досега за „Животът на Пи” ? Това е въпрос, на който едва ли ще можете да отговорите, докато не отидете и не се насладите на един от най-вълнуващите адвенчъри, излизали през последните няколко години.

Режисура: 5/5

Сюжет: 5/5

Ефекти: 5/5

Звук: 4.5/5

Средно: 4.875/5