България е сред районите в Европа, където се очакват интензивни промени на климата. Температурите ще се покачват, а екстремни метеорологични явления като засушавания, проливни валежи, гръмотевични бури и градушки ще се увеличават.

Това сочи доклад от съвместен одит „Адаптация към климатичните промени – готови ли са правителствата?”, в който участие взе и нашата Сметна палата.

В документа е посочено, че Европа се затопля най-бързо в сравнение с останалите части на света. Според Европейската агенция по околна среда глобалната средна температура ще нарасне между 1,8 и 4 градуса през това столетие, като на Стария контитент увеличението ще е по-голямо. Най-засегнати от негативните явления, породени от това затопляне, ще са страните от Средиземноморския басейн, Северозападна, Централна и Източна Европа и Арктика.

Очакванията са за намаляване на годишната амплитудата между максималната и минималната температура на въздуха, като минималната температура се повишава по-бързо от максималната и намалява дебелината на снежната покривка. Това води до изместване на горната граница на широколистните гори към по-голяма надморска височина, увеличаване на недостига на вода в почвата, загуба на биоразнообразие. Най-засегнати ще бъдат селското и горското стопанство, енергетиката, водоснабдяването и критичната инфраструктура.

Променящият се климат оказва влияние за проявлението на екстремни явления като бури, наводнения, суши и горещи вълни. Те от своя страна имат сериозно въздействие върху обществото и водят до икономически загуби, пише още в доклада.

Амбицията на Европа е да ограничи емисиите на парникови газове, като запази нарастването на глобалната средна температура до 2 градуса. Дори това да стане, ще има някои тежки въздействия върху обществото, екосистемите и икономиката.

Последните сценарии обаче показват, че тази цел - за 2 градуса, най-вероятно няма да бъде постигната. Затова осъществяването на ефективна адаптационна политика е от решаващо значение за намаляване на текущите и бъдещи негативни влияния върху климатичните промени, предупреждава докладът.

Проучванията показват, че адекватната адаптация е икономически, социално и екологично устойчива и е възможно да е много по-евтина от бездействието. Проучване за цялостна икономическа оценка в страните от ЕС оценява годишната загуба от БВП между 20 и 65 милиарда евро при нарастване на температурата съответно с 2.5° C и 5.4° C, без адаптиране към климатичните промени.

Повечето държави не са готови за климатичните промени

Повечето държави не са готови за климатичните промени. Общият одитен доклад е базиран на осем индивидуални национални одитни доклада от участващите ВОИ и фактологично изследване на Европейската сметна палата. Националните одити разкриват, че страните, оценявани в общия доклад, са в ранния етап за адаптиране към измененията на климата. Националните одити разкриват, че до приключването на националните одити само две от осем страни са разработили всеобхватни адаптационни стратегии.

В повечето страни са установени слабости в координацията на адаптацията. Липсват също оценки за стойността на въздействията от климатичните промени или адаптационните мерки в политическите документи. Това увеличава риска климатичните промени и проблемите за адаптацията да не са достатъчно засегнати в процеса по вземане на решения. Съвместният одит показва, че правителствата не са достатъчно подготвени за очакваните последствия от промените в климата и не предприемат адекватни действия за справяне с неизбежните негативни ефекти от тях.

Препоръчано е страните да използват адекватни оценки на риска и уязвимостта при определяне на политиките и да вземат предвид последствията от вероятните сценарии при изменение на климата с по-висока очаквана температура от сценария за увеличаване на температурата с 2 градуса С; да бъдат разработени и изпълнявани на национално равнище адаптационни стратегии и планове за действие; стратегиите ясно да определят сроковете за изпълнение и задачите и отговорностите на всички участници; правителствата да осигурят координирана адаптационна политика и нейното изпълнение; правителствата да се запознаят до възможната и разумна степен с разходите и ползите от последствията от климатичните промени и адаптационните мерки за осигуряване на ефективното им изпълнение.